I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Двадесет и втора~ Вкусни палачинки

Огледахме се за Анн, защото тя изрично забрани да спим в една стая. Без да светваме лампата и се мушнахме под завивките, като се гушнахме.

-Хари.-промърморих.

-Мхм.

-Оценявам това, че днес ми сподели твои лични спомени от твоя живот.-прошепнах, като усештах дъха му в згъвката на врата си. Обърнах се рязко и усните ни се срещнаха и бяха едва на няколко сантиметра растояние.

-Толкова ли много ти се иска да те целуна бейб?-попита с насмешка, като показа ред бели зъби и прекрасните си тръпчинки.

-Заспивай Харолд!-казах с най-престорения сериозния глас, който можех да  изкарам.
Прегърна ме през кръста завъртайки ме към себе си притискайки сочните си усни към мойте. За момент не усетих, какво се случва но след секунда му отвърнах.

-Знаеш, че мразя да ме наричат Харолд!-каза ми след като отдели усните си от мойте. За момент не знаех, какво се случва и не разбрах защо бе всичко това но не ме и интересуваше.

-Заплашваш ли ме Стайлс?-повдигнах вежда в тъмното.

-Може би Колинс.-подсмихна се.

-Време е да спим бейб.-каза като ме целуна по бузката и ме прегърна през кръста.
Отпуснах се в ръцете му обмисляйки всичко случило се днес и неусетно заспах.

Чух шум и охкане от някъде и отворих очи. Видях Хари да държи крака си и да подскача при което се  подсмихнах.

-Не се смей боли ужасно!-намръщи ми се мачкайки с пръст крака си.
Станах приближих се до него и го целунах леко по бузата.

-Добро утро! Сега мина ли ти?-попитах го.

-Ще ми мине напълно, ако ме целунеш тук.-посочи усните си като ги нацупи.

-Добре, добре.- казах и се наклоних да го целуна, а той ме дръпна към себе си притискайки ни един в друг.

-Виждам, че ти мина хайде долу че ми мирише много вкусно!-затворих очи и вдишах сладкия аромат.

-Явно майка ми отново ще те поглези.-каза с нотка ревност в гласа.

-Идеята да дойдем беше твоя!-надмигнах му а той извъртя очи.

-Многознайка хайде долу.-подаде ръката си като преплете пръстите ни е отвори вратата водейки ме към долния етаж.

-Добро утро деца!-поздрави ни Анн.

-Добро утро мамо!-каза Хари и я целуна по бузката.

-Виждам, че не ме послушахте и спахте в една стая.-Анн погледна сина си предупредително.

-Как можех да устоя на такова хубаво момиче мамо?-каза и Хари, абузите ми поруменяха от което Анн се засмя.

-Спокойно мила шегувах се достатъчно големи сте да решавате съми пък и Хари е прав кой би изпуснал красавица като теб.-каза ми Анн като дойде до мен и ме прегърна. Боже обичах тази жена!

-Аз излизам за работа вие хапнете направих ви палачинки.-каза ни милата дама и напусна дома.

-Ела бързо докато не съм ги изял всичките.-каза ми Хари като дъфчеше с пълна уста. Наядохме се с вкусните палачинки, който Анн бе ни приготвила след това се преместихме на дивана.

-Хубава сутрин нали?-каза ми Хари целувайки косата ми.

-Да майка ти ни приготви вкусна закуска но е време да се приготвим за училище.- Хари изофка неудобрително и се облегна на дивана.

-Качвам се горе да се преоблека с мойте дрехи от вчера и ще се отбия до нас да си сложа нещо като за училище.-казах му и тръгнах да ставам.

-Да дойда с теб?-очите му светнаха и енергия го завладя.

-Не ще пропусна.-казах и се затичах по стълбите влизайки в госната където бяха дрехите ми от вчера облякох ги и излязох от стаята.

-Хари, ако не станеш отново ще закъснеем!-сопнах му се а той ми подаде ръка в знак да му помогна.

-Мързел! Аз ще изтичам до нас докато се оправиш ще те чакам след 20 минути пред нас!-оставих кратка целувка по сладките му усни взех чантичката си и изхвърчах от къщата.
Отключих вратата в моята къща затворих я с крак и се качих в стаята си. Още с влизането си избрах дрехи и влязох в банята да си измия лицето и зъбите и се шмугнах в избраните дрехи.

  Сресах русата си коса и сложих малко спирала очна линия и червено червило. Все пак не биваше да се оставя на кучката Тейлър! Взех си раничката обух си кецовете и чух клаксон. Отворих входната врата и видях колата на Хари. Затворих вратата и бързо се качих в колата му дарявайки го с целувка.

-Прекрасна си!-каза като ме огледа усмихвайки се лукаво.

-Не ми отстъпваш!-казах и му намигнах. Сложих си колана и потеглихме към училище където никой не знае какво ни очакваш.