I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава шеснайсет~ Моя

Събудих се цялата потна ръцете и краката на Хари бяха увити около мойте. Измъкнах се бавно, като внимавах да не го събидя. Станах и се запътих към стаята където си бях оставила дрехите. Облякох се и оправих леглото на което спах и оставих ,,пижамата,, която Хари ми даде. Върнах се в холо но Хари още спеше след снощи реших да го оставя да поспи още малко преди да тръгнем към училище. Направих си кафе и седнах на един от високите столове в кухнята гледайки към спящия Харолд.
Какво ли сънува снощи, че беше толкова уязвим?
Но все пак се радвам, че успях да го събудя и след като останах при него не се повториха.
Часа беше вече 7:10, а ние в 8:00 трябва да сме в училище. Доизпих си кафето и станах от мекото столче, за да събудя Хари и да тръгваме. Седнах на дивана и започнах да го галя по бузката и да роша косата му. Отвори сънено очи и помрънка нещо което не разбрах и отвори недоволно очи.

-Какво?-попита ме раздразнено.

-На училище сме Хари.-казах му и той покри главата си с одеалото и след малко се изправи от дивана.

-Не може ли да останем днес тук?-попита ме Хари докато разрошва косата си.

-Не днес имаме тест по Физика и не можем да го изпуснем! Имаш 20 минити преди да тръгнем.-казах му и станах от диванчето излизайки навън. Седнах на пясъка и се загледах в малкия изоставен плаж. Тук е толкова красиво как е възможно никой да не го знае!?

-Готов съм хайде!-повика ме Хари и аз станах и тръгнах към него.
Подаде ми ръка и аз я хванах веднага след което преплете пръстоте ни и тръгнахме към гората от която минахме вчера.
След всичките храсти, бурени и дървета най-накрая стигнахме до колата му.
Отключи я и седнах на предната седалка след което Хари потегли.
Сега като се върнем в училище какво ли ще стане с нас?
Как ли ще се държим?
Дано Хари не ме накара да съжалявам за вчера!

-За какво мислиш?-попита ме Хари докато потропва с пръсти по волана в такт с музиката, която звучи по радиото.

-За нищо.-отговорих му едва доловимо.

-Не умееш да лъжеш!-каза и се усмихна насреща ми.
Това ме ядоса, защото как може да не мисли за вчера? Може би аз взимам всичко навътре, а той просто на шега.
Цялата тази неясност в отношенията ни ме притеснява!

-Какви сме ние Хари?-попитах го докато се обръщах с лице към него.
Беше изненадан от въпроса ми и стегна хвадката си след което разроши косата си и ме погледна вече по-спокоен.

-Ами... предполагам, че хора, който се харесват и все още се опознават.-каза с леко притеснение в гласа.

-Ахам.

-Не ме разбирай погрешно Бел аз искам да има нещо между нас но ми трябва време.-каза ми и хвана ръцете ми в свойте. Като се огледах осъзнах, че Хари отби колата.

-Харесвам те много но това, което ти искаш от мен все още не мога да ти го дам. Трябва ми време!-каза ми и отбягваше погледа ми. Не знаех какво да кажа и предпочетох да си замълча.

-Може ли да тръгваме?-казах и той изпуфтя и тръгна. Не му бях сърдита за думите му но не го разбирам. Реших да не мисия за това точно сега! Хари бе стргнал хватката си около волана и с краичицата на окото ме наблюдава. Не след дълго паркира пред голямата училищна сграда и аз бързо слязох от колата и тръгнах към шкафчето си където за щастие имах клин и блуза.
Облякох се в тоалентата и излязох на двора. Знаех, че щом видя момичетата ще искат да им разкажа за вчерта с Хари! Но въпреки това не знам как да им обясня, че се целунахме и спах при него, а сме просто приятели!?
Запътих се към нашата маса от която се чува най-много шум.

-Добро утро!-поздравих ги и седнах до Лиам и Джеит.

-Добро и на теб!-поздрави ме Лиам. Огледах се и установих, че Хари го няма но пък Пери бе точно срещу мен и ми се усмихва лукаво.

-Не се ли засякохте с гаджето ти на идване?-попита ме и всички се засмяха леко.

-Гадже?-попитах я.

-Да знаем, че с Хари сте заедно макар, че не ни казвате.-каза Найл.

-С Хари не сме гаджета!-защитих се.

-Напротив сме!-чух дрезгав глас зад себе си и не посмях даже и да се завъртя, защото отлично знаех кой е зад мен!

-Знаех си!-извика Пери и стана от мястото си и прегърна Зейн който бе точно до него.
Не разбирах какво стана току що и бях объркана от държанието на Хари.

-Бела ще дойдеш ли с мен за малко?-попита ме Хари като бузите му бяха леко зачервени.
Подаде ми ръка и аз я хванах и станах от мястото си тръгвайки след него.
Спряхме на парка срещу училище и седнахме на една от пейките.

-Виж знам, че казах нещо съвсем друго в колата но бях объркан! Ти си нещо ново в живота ми и дойде толкова непланирано и не знаех какво се случва с мен когато съм около теб. Ставам друг човек мил, добър, искрен бях уплашен но сега знам, че ти дойде и промени скучното ми ежедневие и много бих искал така да е и за напред!
Анабел Колинс ще станеш ли мое гадже?-това тук истина ли е? Никога не бих си и помислила, че някой ще ми каже толкова прекрасни думи. Вече бях сигурна, че съм влюбена макар, че до сега ме бе страх от това да си го призная.
Широка усмивка се бе залепила на устата ми и не можех да я сваля. Хвърлих чантата си бързо на земята и притиснах тялото си към неговото целувайки го жадно.

***********************************
#ХЕЙ

Надявам се да си хареса!!