I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава шеста~ Шантави предизвикателства!

Когато пристигнахме пред къщата на Найл на всякъде имаше много хора и се чуваше много силна музика.

-Хе на това му казвам парти!-усмихна се до уши Пери и си дадоха пет с Лиам.

-Хайде красавици да влизаме. -поткани ни Лиам и тръгнахме към къщата опитвайки се да минем без да се блъснем в някой.
Влезнахме в големия хол пълен с хора всеки държащ чаша с някакъв алкохол, а музиката кънтеше в ушите ми и изведнъж сред толкова много хора изгубих от погледа си Лиам и Пери, а имаше толкова много хора.
Огледах се да видя някой познат но не видях никой освен Хари, който говореше с едно тъмнокожо момче облечен целия в черно с вдигната коса нагоре. Защо очите ми виждат само него не исках да ходя при него и да го питам къде са другите но или това или да обиколя цялата къща и да се изгубя някъде. Тръгнах с несигурни крачки към него, когато точно го стигнах бях блъсната. Тъкмо си мислех, че ще падна на пода но някой ме хвана за ръката и ме дръпна, за да се изправя на крака.
Бях залепена за гърдите му и не виждах кой е. Вдигнах глава, за да видя лицето му очите ми срешнаха онези прелесни зелени очи на Хари, който ме гледат изплашено.

-Защо не гледаш къде ходш?-попита ме разгневен в очите му вече я нямаше тази светлинка от преди минута, а злоба както винаги.

-Съжалявам изгубих се!-казах едва доловимо и се отдалечих от него стъпвайки на крака но веднага щом го направих съжалих. Усетих пронизваща болка по глезена си а високите обувки я засилваха повече. Седнах на земята от неудържима болка и свалих обувките си разтривайки леко мястото.

-Добре ли си?-попита ме с онзи негов си дрезгав глас.

-Мисля, че си изкълчих глезена.-вдигнах поглед към него, а той прокара нервно ръка по къдриците си разрошвайки ги.

-Можеш ли да ходиш?-попита ме разрошвайки отново косата си.

-Ако можех да ходя щях ли да седя на земята?- погледна ме леко раздразнен затвори за секунда очите си след което въздъхна.

-Добре вземи си обувките ще те нося до някоя от стаите и ще повикам Пери.- Боже мой до къде стигнах? Взех обувките си опитвайки се да стана но Хари не ми позволи, а вместо това ме вдигна като булка водейки ме нанякъде.
Беше много неловко, защото покрай всички, който минавахме си шушукаха нещо. Чух отваряне на врата и Хари ме остави на мекото легло веднага след което излезе от стаята. Не ми позволи даже да му благодаря.
Бях в стая цялата в бяло изглеждаше като в болница. Докато изучавах стаята и нещата в нея вратата се отвори с гръм и трясък и Пери влезе ядосана.