I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава тринайсет~ Като какъв ме чустваш?

Нима Хари, Хари Стайлс току що ми предложи да остана тук с него?
А нима трябва да остана? Мога ли?
Аз и моето любопитство нямаме край. Какво толкова ще стане, ако остана вече съм спала близо до него, а и толкова много искам да разбера още нещо за него!

-Ще останем ли или да тръгваме докато не се е стъмнило?-гледах го и мислих над това дали е редно или не да остана тук с него?!

-Ами... предполагам, че мога няма кой да ме чака вкъщи.-казах повдигайки рамене. След като видях как очите му светнаха и онези така любими тръпчинки се появиха всяка мъдра мисъл изчезна от съзнанието ми. Мислех само за това колко повече време може да прекараме заедно съми тук.

-Ами щом ще останем тук като за начало можем да си направим нещо за ядене.-каза ми докато превключи на някаква музикална програма и стана от дивана и се отправи към кухнята.

-Какво обичаш да ядеш?-попита ме отваряйки хладилника гледайки какво има вътре.

-Обожавам спагети!-казах му сядайки на един от високите столове на плота.

-Аз също! Явно имаме доста общи неща, като кола с ванилия например.-при спомена потрепнах и се усмихнах неусетно.

-Всъшност тук някъде трябва да имам ванилка.-плесна с ръце и отвори близката малка вратичка в която имаше цял стек с ванилова кола. Последно пих такава на партито ни. Хари взе едно шише отвори го и сипа в две чаши от газираната кафяво-черна течност и подаде едната на мен.

-Винаги аз ти разказвам за себе си ти никога не си ми казвала нищо за теб. Помня, че беше ми казвала, че имаме една и съща съдба какво трябва да значи това?-дали трябва да му разказвам за себе си? Имам му доверие да остана тук насред нищото сам съма с него, а защо да не му нямам доверие да му разкажа за мен?! Страх ме е че като ,,полудее,, може да го използва срещу мен.

-Да подобна е! Аз за разлика от теб никога съм нямала баща, когато майка ми забременя беше изоставена от баща ми. Винаги съм живяла с бавачки, пансиони или просто съмичка вкъщи. Винаги съм искала майка която да си седи вкъщи да ми готви, да ми се кара, да ме разпитва какво стана днес.-докато му разказвах той готвеше и се опитваше да спазва възможно най-дълго очен контакт. Отпих от колата си и продължих.

-Като по-малка също като теб питах, защо всички деца имат бащи освен мен. Пораснах и тя ми разказа всички случило се след моето зачеване. Понякога си мисля, че до някъде съм пречила на майка ми та аз съм била непланирано дете.-отместих косата си на една страна и я вързах на опашчица. Мразех да говоря за това растройва ме мисълта, че майка ми беше изоставена заради мен.