I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава деветнайсет~ Анн

Платихме и си тръгнахме вече помирени. Хари спря пред нас и аз слезнах.

-До кога си съмa?-попита ме докато се приближаваме към вратата.

-До понеделник.-отговорих му ровейки в чантичката ми.

-Значи можем да останем тук съми?-попита ме докато се приближава много бавно към мен. Кимнах и той веднага сля усните ни в малка сладка целувка. Краката ми се подкосиха и се хванах за него.

-Предполагам, че това беше да?-повдигна вежда и ме гледаше лукаво със зелените си красиви очи като ме беше хванал за кръста, за да не падна.

-Само защото ще ме заведеш на първият ми лагерен огън!-пуснах го и отворих вратата. Събух се и влезнах с бързи крачки в хола. Оставих раницата си на пода и тръгнах към кухнята, за да проверя дали има нещо за ядене.
Отворих хладилника и беше празен отворих и близките няколко шкафчета, който бяха също празни.

-Хари имам лоша новина.-викнах и Хари се показа пред вратата.

-Не ми казвай, че майка ти си идва от Монако!?-изтърси на бързо.

-Не по-страшно е. Нямаме храна!-казах и чаках реакцията му. Първо беше сериозен след това започна да се смее високо и се приближи за мен.

-Ще звънна на мама да и кажа да чака гост.-съобщи ми и извади телефона се.

-Ей няма да се запозная с майка ти в този вид!-казах и протегнах ръка да му взема телефона но той не ми позволи.

-Майка ми не яде хора Бела! Имаш 26 минути преди да тръгнем.-съобщи и аз изхвърчах по стълбите като се спънах точно на вратата. Хванах се за нея и я отворих и много бързо я тряснах след мен.
Отворих гардероба се отрупан с дрехи хвърлих му бърз поглед и си извадих:

седнах пред огледалото и си сложих малко спирала и гланц в розов нюанс. Сресах русата си коса и я сплетох на две плитки. Погледнах се и изглеждах добре! Взех си чантичка в която сложих телефона си и ключове и вече бях напълно готова! Обух си бели сандали и заслизах по стълбите. Видях Хари да говори с някой по телефона надвесих се над него и го целунах по бузата.