I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава седма~ Откровености

-Моля? Зейн полудял ли си!?-Хари бе крайно ядосан.

-Хайде де Хари не те карам да спиш с нея, а присто да се усъмотите за малко.-усмихна се подло, а аз не издържах повече да говори по мой адрес и то пред мен!

-Няма да ходя никъде с Хари!-станах стъпвайки на единия си крак така, че да не ме заболи другия.

-Разбира се че няма та ти си някаква тъпа селянка дошла от някъде си въобще кой те е поканил?-Тейлър стана от мястото си и скърсти ръце пред гърдите си.

-Я не и говори така кучко!-Пери също стана приближавайки се до нея. Напрежението се усещаше във въздуха и беше адски неловко.

-Добре, добре спрете ще отидем с Бела в една от стайте!-каза Хари също ставайки от мястото си. Усещах, че съм като предмет който всеки иска за себе си.
Дойде до мен хващайки ме леко за ръката.

-И Тейлър никой не ти дава право да обиждаш хората без да ги познаваш! Мисля, че ти си неканената тук!-каза Хари обръщайки се към нея все още държащ ръката ми.
Тя побесня от неговите думи и гледката взе чантичката си от дивана и тръгна към вратата мърморейки нещо под носа си.

-Браво Хари!-Пери усмихната до уши прегърна къдравия.

-Вещицата си тръгна нека да си продължим играта!-каза Зейн и всички насядаха по местата си без мен и Хари. Погледна ме и ми се усмихна леко подавайки ръката си. Без да се замисля я поех и погледнах Пери, която ми намигна. Тръгнахме бавно към коридора с многото врати от който минахме по-рано днес. Отвори същата стаята в която бяхме с Пери. Пусна ръката ми и аз седнах на мекото легло повдигайки крака си отгоре. Седяхме в пълна некомфортна тишина, която ме кара да мисля за толкова много неща!
Защо Тейлър е казвала, че обича Хари, а го е изоставила след това?
Защо се ядоса толкова много, когато Зейн ни предизвика?
Защо се засегна от думите му след като тя бе тази която прекрати всичко между тях?
И още толкова много въпроси на който нямах отговори, а любопитството ми се бори вътрешно с мен! Хари седеше до прозорица гледайки нещо навън. Чуваше се лека музика идваща от долния етаж, която малко расейваше мислите ми. Реших аз да разчупя леко атмосферата в стаята.

-Как си могъл да ходиш с човек като Тейлър?-попитах го поглеждайки към него.

-Дълга история!-отговори ми просто без да отделя поглед от прозореца.

-Имам време.-исках да разбера, защо бе всичко това което стана долу.

-Ти си била голяма любопитка.-каза идвайки да седне до мен.

-Всъшност да съм!- казах поглеждайки го право в зелените очи. Легна на леглото опъвайки се и скръсти ръце пред себе си.

-Бях малък живеех само с майка ми, когато я питах къде е татко тя не ми отговоряше. Пораснах и спрях да питам за него просро бях свикнала да живея с мисълта, че нямам баща и никога няма да имам. Преди година се появи някакъв мъж който твърдеше, че ми е баща бях шокиран от всичко това. Той е богат, много богат но мен това не ме вълнуваше. Майка ми ме накара да се сближа с него, защото той е мой баща и всякакви такива глупости.-слушах го внимателно и намирах себеси в историята му. Всичко ми бе толкова познато! Той спря пое си дъх и продължи.

-Една вечер ме покани на вечер отидох, защото майка ми ме помоли, а аз никога не и отказвам! Там видях Тейлър тя е доведена дъщеря на баща ми. Влюбих се в нея от пръв поглед тя за мен бе съвършеното момиче. Излизахме няколко месеца държеше се мило с всички даже ми казваше, че е влюбена в мен.-спря повдигна се настанявайки се удобно на голямото легло погледна ме в очите и продължи.

-Накрая ме заряза публично пред цялото училище. Бях толкова наранен, че започнах да спя с когото ми падне просто правех с тях каквото си искам и ги разкарвах. Даже не знам, защо ти разказвам всичко това.-каза и стана от леглото отправяйки се към вратата. Станах след него и пресякох пътя му обягайки се на вярата, за да не може да излезе от стаята.

-Какво още искаш? Мисля, че задоволих любопитството ти и нещо друго ли искаш да задоволя?-попита ме повдигайки леко едната си вежда.

-Не, последен въпрос?

-Казвай!-каза отекчително.

-Защо ме мразиш?

-Не те мразя просто като те видях за първи път когато ме попита къде е стаята на директора ти ми приличаше толкова много на Тейлър, че моментално те намразих. Но сега не те мразя но не те имам и за приятел. Ще ме оставиш ли да изляза?-отдръпнах се от вратата оставяйки го да излезе. Оправих си косата и роклята и излязох след него.

***********************************
#Хейй

Искам да благодаря на pami88, че ме подкрепя и коментар! ❤❤
Това е новата глава надявам се да ви хареса! Моля на и коментирайте оценявам го! 👍★
Хубав уикенд от мен! 😘✌