I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава единайсет~ За какъв се мислиш?

Събудих се от алармата която дрънчеше безмилосно в ушите ми.
Изключих я и бавно станах от топлото си легло. Влезнах в банята и си измих лицето и зъбите заставайки пред гардероба си ровейки из него, за да намеря нещо което да облека. Спрях се на късо потниче и къси панталонки вързах дългата си коса на конска опашка взех си чантата и излязох от стаята си.
Майка ми пиеше кафе в кухнята и четеше някакви документи.

-Добро утро мамо!-казах с ентусиазъм и я целунах по бузата след вчера се чувствам много щаслива.

-Добро утро мила. Имам да ти казвам нещо?-каза ми и усмивката ми слезе от лицето ми.

-Каква?-попитах я леко уплашена. Мразя когато има да ми казва нещо! Винаги е нещо което не ми харесва!

-Не се стряскай имам дело в Монако няма да ме има за около седмица ще си съма.-видимо се успокойх след думите и!

-Добре момо!-целунах я и си взех една ябълка излизайки от къщата. Застанах пред къщата отхапвайки от ябълката си чакайки училищния автобус. Докато си чаках автобуса Хари бе спрял колата си на алеята ни правейки ми страни знаци да вляза в колата му. Отворих вратата и седнах на предната седалка до него и му се усмихнах.

-Нямаше нужда можех да си хвана и автобуса!-той извъртя очи и потегли.

-Не е нищо, кой знае какво и аз съм на там пък сам ще ми е скучно.-каза ми и погледна към мен с прелесните си зелени очи.

-Благодаря ти за вчера прекарах си страхотно!

-Аз също!-докато си говорихме за вчера и за какво ли не още вече бяхме пред училище търсейки място където да паркира. След малко обикаляне намерихме и Хари паркира след което слезнахме тръгвайки към нашата маса където другите ни чакаха. Преди да стигнем масата си видях русата коса на Пери слизаща от някаква сива кола. Погледнах към Хари който се усмихва и глдаше в същата посока като мен. Тръгна натам, а аз след него.

-Какво става тук Зейно?- Хари попита Зейн слизащ току що от колата. Гледаше ни уплашено и извъртя глава към Пери която не смееше да се отмести от мястото си.

-Ам... ами такова... -Зейн заекваше незнаещ какво да ни каже.

-Кажи им Зейн.- поткани го Пери идвайки до нас.

-Ние с Пери излизаме!-спогледахме се с Хари и избухнахме в неудържим смях.

-Как се спече Зейн.-Хари се смееше все така, а Зейн го гледаше сърдито.

-А вие двамата какво правите заедно тук?-попита ни Пери и скръсти ръце.

-Ние с Анабел сме съседи видях я да чака автобуса и я докарах.-изплези и се и всички се засмяхме от жеста на Хари към Пери.

-Добре добре хайде, че звънеца ще бие, а имаме математика.-след като чуха математика всички се разбързахме към класната стая.
Преди да влезем Зейн целуна Пери и влезе в своята стая, а ние тръгняхме към нашата заемайки местата си. Госпожата влезе и набързо надраска дъската с всевъзможни уравнения от който нищичко не разбирах.
За радост на всички часа свърши много бързо и всички бързичко излезнахме от клас.

-Боже каква отекчителна математика.-оплака се Лиант.

-Не знам за вас но аз нищичко не разбирам!-казах и всички се засмяха.
След всички досадни часове най-накрая свършиха. Всички доволни тръгнахме към близкото кафене.
Влезнахме и се настанихме във възможно най-голямата маса.
Поръчахме си и говорихме за какво ли не.

-Боже мой не мога да повярвам, че Пери и Зейн са заедно!-каза невярващо Джеит.

-Повярвай!-отвърна и Пери хващайки Зейн за ръка. Много се радвам за тях Зейн е страхотен, а Пери е уникален човек и страхотен човек!

-Вие вече сте заедно но кога ще видим Хари и Бела хванати за ръце?-каза Найл докато отново яде.

-Какви ги ръсиш пак Хоран?-каза му раздразнено Хари, а аз се пичуствах зле имах буца в гърлото си която отказваше да се махне, а сълзите ми напираха. Нима Хари не иска нищо сериозно с мен?

-Стига Стайлс погледни се как я гледаш? Явно си все още наранен от всичко причинено ти Тейлър но ако искаш да продължиш напред забрави я веднъж и завинаги!-каза му Лиам, а той стана от мястото си и изхвърча от кафенето, както прави винаги. Защо по дяволите винаги го прави като стане напечено бяга!?

-Извинете ме.-казах и тръгнах след него. Искам да чуя какво ще ми кажа след всичко това вчера, сутринта и сега в кафето. Тъкмо влизаше в колата си когато аз вече бях пред нея така, че да не може да тръгне.

-Махай се от там Анабел!-извика от отворения прозорец ядосан.

-Няма ти слез и ми обясни всичко?-виках макар, че знаех, че ме чува отлично.

-Какво за бога искаш и ти? Остави ме намира!-каза слизайки от скъпото си возило идвайки до мен.

-За какъв се мислиш Хари да ме каниш да изляза с теб, да ме водиш до училище, да си говорим, а сега да казваш, че не искаш нищо общо с мен? Да не ме мислиш за кукла с която можеш да си играеш и после да я захвърлиш?-виках макар, че той е на две крачки от мен бях много ядосана и наранена от думите му та той е първото момче, което някога съм харесвала толкова много, а той след всичко се държи като всички други.

-Аз не съм това, което очакваш от мен Анабел аз съм пълен кретен, който не знае какво иска, а ти си толкова наивна и неопитна, че даже не заслужавам да говориш с мен!