I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава втора~ Приятели?!

Часа по биология мина бързо и тихо. След като свърши часа всички много бързо излезнахме от клас. Докато излизах едно много красиво момиче с руса коса и блестящо сини очи ме спря.

-Здравей аз съм Пери много се радвам, че имаме ново момиче в класа ни!- усмивката и беше също толкова прелесна като съмата нея и явно не всички тук са толкова злонамерени като онзи зеленоочко.

-Здравей аз съм Анабел, а също се радвам, че ще сме в един клас!-усмихнах и се топло, а тях ме хвана за ръката и ме задърпа на някъде.

-Трябва да те запозная и с останалите момичета все пак си нова трябват ти нови приятели нали?-попита и аз кимнах ентусиазирано и всички притеснения от вчера се изпариха. Спряхме до една маса пълно с викащи хота, който спореха за нещо. Пери пусна ръката ми и се развика и всички спряха да говорят и погледнаха към нас.

-Това е новото момиче в нашия клас така ли ще посрешнете?-скръсти ръце пред гърдите си властно.

-Това е Анабел, а всички тук са Найл, Луи, Хари, Лиам, Джеси, Джейд и Леан.- представи всички и не бях много щаслива от факта, че ще съм в един клас с Хари, който по незнайни причини не ме харесва. Но останалите бяха мили и дойдоха до мен да се здрависаме без Хари разбира се. А вместо това стана и отлетя на някъде, а аз гледах силуета му как се отдалечава от масата ни.

-Той е все още малко стресиран и не обича нови момичета но ще свикне.-стресиран ли от какво? Изблик на въпроси връхлетяха в главата ми но не посмях да попитам, за да не ставам нахална още от първия ден. Просто седнах до Лиам и Джейд слушайки за какво си говорят.

И остатъка от деня ми мина в слушане на техните разговори и отговаряне на някой от техните въпроси но всъшност мислите ми бяха много далеч от това което те обсъждаха поможежду си. Незнам, защо но мислех за Хари и това защо по дяволите се стесира от момичета да не е гей?
И докато се борех с мислите си последния звънец би и аз започнах да си събирам нещата от чина.
Излезнах навън чакайки майка ми която скоро няма да дойде, а аз не знам пътя до вкъщи. Извадих слушалките си пускайки си произволна музика от плей листата си все още чакайки вечно заетата си майка.

-Хей какво правиш още тук?-попита ме Луи който излизаше от училище с другите момчета.

-Чакам майка си която скоро няма да дойде, а нямам с какво да се прибера.- погледнах в земята крайно разочарована от постъпката на майка ми!

-Знаеш ли си адреса?-попита Найл.
-Имам го записан в тефтерчето си.- отворих чантата си ривейки за мъничкото тефтерче порових още малко между листите дадени ми от господин Майлънт. Подаде се розовата книжчица облепена със стикерчета отворих я и там бе записан новия ми адрес.

-Адресът е: Холънд 24/13.- при кзаното Хари ококори очи, а Лиам плесна с ръце.

-Невероятно Хари ще те откара живеете много близо.-всички се засмяха без мен и Хари гледахме се очудено без да казваме нищо.

-Ще я откараш нали Хаза няма да я оставим тук съма.-попита го Луи той извъртя очи и кимна с глава.

-Добре, добре но само този път!-каза на приятелите си. Това е първият път в който го чувам да говори има толкова дрезгав и плътен глас. Боже Бела опомни се!

-Няма нужда момчета ще изчакам майка си.- не исках да съм съма с Хари тази мисъл ме плаши! Пък и той не го прави, защото иска, а защото го помолиха приятелите му.

-Стига глупости Бел няма да те оставим тук. Хайде ставай!- изкомандва ме Лиам и ме задърпа към черния Range Rover на Хари, който седеше зад волана и тракаше нервно с ръка по него. Отворих плахо и седнах на предната седалка до него. Веднага щом затворих вратата той потегли.
В колата се чустваше напрежение и неловко мълчание което караше любопитствоти ми да стане още по-силно. И все още мисля над въпроса дали е гей.
Тиха музика вървеше по радиото къдриците му бяха палави и летяха назад, а зелените му очи бяхя средоточени в пътя. Не мога да не призная, че е много привлекателен. И не се връзваше точно той да е такъв!? Погледнах към него и неусетно попитах.

-Гей ли си?-и веднага след като го казах се ударих мисленно по главата.
Вместо очакваната реакция от негова страна получих лека усмивка.

-Значи си чула? Но явно не правилно!- каза без да отделя поглед от пътя, а аз своя от него. И изведнъж колата спря и след като се огледах установих, че вече сме пред дома ми.

-Съжалявам и благодаря!-казах с засрамена от тъпия си въпрос и преди да затворя вратата чух това от което се нуждаех.

-Не, не съм гей!

***********************************
#Бабам!
Надявам се да ви харесва нова съм в това но го правя наистина от сърце, защото ми харесва!!
Благодаря на тези който отденят време, за да прочетат това!❤
Моля коментирайте, за да знам дали да продължа напред?☺