I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Двадесета глава~ Оставаш тук!

-Нямам баща.- казах и погледнах надолу.

-Това е наша обща черта.-допълни Хари, а майка му се задави с виното което туку що изпи.

-Но ти имаш баща Хари!-отговори му тя.

-Аз не мисля така.-измрънка Хари тихо под носа си но и двете го чухме. Майка му ни хвърли един поглед и замълча.

-Щом майка ти не е в града с кой живееш?-попита ме притеснено Анн, а аз погледнах към Хари.

-Майка ми е адвокат и много често е извън града. В момента съм съма докато тя се върне.-обясних възможно най-кратко.

-Бихме се запознали с нея щом има така учтива и мила дъщеря, какво мога да очаквам от нея.- всъщност беше така тя е много по-разговорчива от мен.

-Може да се уреди!-каза Хари и аз кимнах.

-Мамо това го праща Били.-подаде белия плик който Били му връчи поранно днес.
Жената отвори плика и щом го прочете се усмихна.

-Отново сме поканени на лагерния огън но тук е написано Анн и Хари Стайлс + Анабел Колинс.- ококорих очи и за пореден път днес бузите ми пламнаха което нямаше как да остане незабелязано от другите.

-Спокойно скъпа няма от какво да се смущаваш, ако не беше поканена аз щях да ти предложа да дойдеш с нас.- поуспокой ме Анн.

-Благодаря!-казах и се усмихнах. Не разбирам от къде се появява тази моя стеснителност никога не съм била такава!
След малко станахме и разтребихме масата, като аз и Анн събрахме чинийте, а Хари хвърли боклука докато Анн мие чинийте, а аз ги подсушавам и подреждам.

-Не е нужно да ми помагаш Бела мога и съма мила!- потвърди за кой ли път тя но аз отказвах. След като свършихме тази работа приготвихме плодова салата за всички.

-Боже мамо ще водя по-често Бела, за да приготвяш така вкусна вечеря и десерт след това.- подмаза се Харолд на майка си.

-Не бъди неблагодарен Хари винаги готвя това което искаш ти.-защити се майка му а аз се подхилквах докато ги гледам как спорят.
Връзката между тях е толкова силна и личи по очите им обичат се и уважаван всяка прищявка на другия. Винаги съм искала такъв тип майка, а не никога да не си е вкъщи но все пак имам някой, който да е до мен.
Неусетно съм се разчусвала и започнах да плача, което е отново нещо което не ми се случва често.

- Бела какво е станало?-попита ме Хари, който да отрицателно време беше до мен е държеше ръцете ми. Прегърнах го и заревах още по-силно, а той просто мълчеше и милваше с ръка гърба ми.

-Извинете!-казах след като вече се успокоих и отделих от хватката на Хари.

-Каква се е случило Бела нещо ние ли направихме?-попита ме майка му с тъжен поглед, а на мен ми стана още по-мъчно и едва сдържах сълзите си.

-Не, не! Разбира се че не просто след като ви видях как си говорите се сетих за моята майка.- обясних на Анн и я прегърнах.

-Боже Бела така ме уплаши!-каза ми Хари и ме целуна по челото.

-Аз ще звънна на майка си.-взех си чантичката и излезнах в задния двор където имаше люлка. Извадих си телефона и набрах мама и зачаках.

*Ало скъпа как си?*

-Добре съм мамо ти как си?

*Добре съм скъпа връщам се до два дни делото е почти приключило останаха само някой формалности.*

-Добре мамо ще те чакам вкъщи, чао!

*Чао скъпа!*

Полюлях се на люлката и след като ми стана по-спокойно станах и влязох в къщата сядайки до майката на Хари.

-Скъпа без възражения оставаш при нас докато майка ти се върне!-изтърси жената и погледа ми стрелна Хари, който вдигна рамене.

-Опитах да я убедя!-оправда се Хари.

-Отивам да ти приготвя стаята за гости и да намеря нещо удобно за спане.-обясни и се качи бързо по стълбите.

-Боже Хари нямаше нужда от това! Можеше и да си остана вкъщи!-казах като се приближих да него и го прегърнах, а той целуна косата ми.