I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава осемнайсет~ Тейлър?

Щом спряхме пред къщата на Луи слезнахме и Хари ме хвана за ръка и се отправихме към вратата. Хари просто отвори вратата и влезна. Щом минахме по познатия за мен коридор и се появиха спомени от вечерта на партито тук.

-Вълнуваща нощ нали?-каза тихичко в ухото ми Хари преди да влезем в хола, където бяха всички.
Щом прекрачихме видях човека, който най-малко очаквах спрях на място и стиснах ръката на Хари.

-Виж ти Харолд, който твърдеше, че ме обича и съм единствена сега държиш за ръка тази.-каза и ме посочи. Отстъпих назад и стиснах ръката на Хари по-силно!

-Какво търсиш тук Тейлър? Няма ли да разбереш, че вече не си в живота ми и това момиче си има име!-сопна и се Хари и ме придърпа към него.

-Тейлър мила вече е време да си ходиш и повече да не се появяваш!-каза и Пери и и подаде червената и чантичка в тон с ярко червеното и червило.
Гледаше Пери с отворена уста и взе чантичката си и токчетата и затракаха по пличките.
Тръгна и спря след няколко крачки.

-И Хари баща ти няма да е доволен от това, че вече не сме заедно!-каза му и тръгна без да ни поглежда повече. Хари пусна ръката ми и седна на един от диваните.
Всички мълчаха очевидно не знаещи какво става не издържах и проговорих.

-Какво имаше предвид тя Хари?-попитах го приближавайки се до него.

-Не знам Бела моля те седни и ме остави да помисля.-не исках да сядам нито да мълча! Връзката ни е едва от няколко часа, а вече имаме проблеми.
Вместо да го послушам и да седна тръгнах към вратата. Не можех да търпя всички да мълчат и да се взират в една точка. Бях почти сигурна, че отново всички знаеха за какво говори Тейлър, но всички мълчаха.
Отворих вратата и бързо излязох от къщата тряскайки я след себе си. Като се замисля не знам пътя до вкъщи винаги идвах до тук с кола. Спрях пред оградата и се хванах за главата. Какво се случва с мен, с живота ми?
Чух врата която се тресна и след няколко секунди ръка обвита около ръката ми.

-Не бягай от мен!-каза ми и ме прегърна в гръб.

-Не мога Хари, ако още от първия ден идва някой и ни се бърка какво мога да очаквам за напред?-казах му и се дръпнах от него гледайки го с очакване.

-Хайде да се махаме от тук и обещавам ще поговорим!-каза ми и ми подаде ръката си. Погледнах я и после зелените му очи, който ме гледаха тъжно, молещи се да тръгна с него.
Поех я той веднага я стисна силно и тръгна към черния си автомобил.
Пътувахме в тишина всеки потънал в собствените си мисли. След малко Хари спря пред ресторант ,,БИЛИ" влезнахме и седнахме на една от най-крайните маса далеч от многото хора.