I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава седемнайсет~ Глупав учител

Бях много повечето от щтаслива и съм почти сигурна, че сиая от щастие! Толкова съм благодарна на майка ми че ме накара да дойда тук и да се променя. Станах съвсем друг човек имам приятели и от вече няколко минути гадже. Все още не мога да повярвам, че Хари поиска от мен да му стана гадже аз Анабел Колинс вместо всички къде по-красиви момичета в училище.
Докато аз си разговарях с вътрешното си аз Хари седеше прав до мен държащ в ръката си раницата ми която бях захвърлила от щастие.

-Харесва ми да те гледам как се усмихваш, като малко дете но имаме тест по физика, а именно затова сега сме тук нали?-припомни ми Хари и аз веднага станах взех си чантата и тръгнахме с бързи крачки към класната стая.
Когато влязохме нямаше никой по коридорите стиснах леко ръката на Хари, когато стигнахме пред кабинета по Физика. Погледнах го за последно преди да отворя вратата. Също като по коридорите така и в стаята цареше гробна плашешща тишина.

-Добро утро госпожице Колинс!-поздрави ме г-н Джефри с усмивка.

-Стайлс.-каза смутено щом го забелязал да стой зад мен.
Направи ни знак с ръка да седнем по местата си веднага след което ни даде по един лист.

-Очаквам много от вас!-каза ми учителя и се отдалечи от мен.
Опитах се да се съсредоточа върху всички задачи и да игнорирам всичко случило се в последните часове.
Теста не беше труден но пък имаше места където се замислих доста надявам се да не се изложа!
Оставих химикалката си и зачаках да бие звънеца.
Хари от другия край на стаята ми правеше някакви знаци от който нищичко не разбрах. Засмях се леко с глас и получих гневен поглед от г-н Джефри.
След малко звънеца би и всички изпоизлизаха шумно преди да изляза и аз г-н Джефри ме спря.

-Може ли да поговорим?-попита ме той и аз кимнах.

-Мисля, че компанията с която излизате да бъда точен Хари не е добра за вас.-каза ми той и устата ми зейна. Как си позволява да ми казва какво да правя та той е просто мой учител!

-А аз мисля, че не ви влиза в работата г-н Джефри!-казах и бързо излязох. Що за учител е този меси се в личния живот на учениците си.
С бързи крачки тръгнах към нашата маса където всички ме чакат.

-Ето я и пепеляшка.-каза Найл щом ме видя.

-Тъкмо Хари си помисли, че пепеляшка избяга.-каза Лиам и всички се засмяха с глас.
Заех място до Хари и го прегърнах облегнах се на него и заслушах разговора им.
След разговора ни с г-н Джефри се чуствах раздразнена от начина му на подход. Нима той е човека, който ще ми казва с кого да излизам и с кой не?
Той даже няма това право! Знам, че Хари не е от най-милите и любезните момчета но аз го харесвам такъв какъвто е.

-Какво ти каза учителя?-попита ме Хари тихо игнорирайки разговора на другите.

-Нищо важно Хари.-отговорих набързо избягвайки още въпроси.
Поклати леко глава и ме прегърна по-силно знаейки, че така ще ме успокои. Наслъждавах се на близоста ни с Хари докато звънеца не ни припомни, че имаме час. Изпуфтях и станах недоволно.

-Защо тъпия звънец би точно сега?- оплака се ирландеца.

-Имам идея!-подсpкочи Луи усмихнат.

-Какво ще кажете да избгаме всички от часовете и да идем у нас.-продължи Лу и всички закимаха.

-Боже Луи не мога да повярвам, че ти хрумна такава добра идея.-потупа го по рамото Найл, а той му намигна.

-Хайде всички по колите докато портиера не ни е видял.-предложи Хари и ме съпроводи към колата му. Качих се на предната седалка и си сложих колана.

-Ако искаш можем да идем някъде другаде не е нужно да ходим с тях.-каза Хари излизайки от паркинга на училището.

-Не няма нужда.-казах и Хари хвана ръката ми преплитайки пръстите ни. Почуствах отново онези така познати пеперудки в стомаха. Усмихнах се и го погледнах.

-Боже мой реален ли си?-попитах го с все същата идиотска усмивка.

-Аз мога да те попитам същото. Знаеш ли от колко време те чакам? Чаках те да се появиш  толкова красива, умна различна от всички други.- каза и целуна ръката ми карайки ме да се чувствам негова.

***********************************
Здравейте!
Не знам от къде да започна. Като за начало СЪЖАЛЯВАМ, че не съм качвала глава от толкова време. Нямах муза и чесно казано желание. Мисля, че никой не чете това което пиша и не знам дали да я спра?
Вашето мнение е много важно за мен!!
Ако вие четете аз ще продължа да пиша с удоволствие!!
Благодаря на тези, който все пак четат и следят благодарна съм си!❤❤😍