I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Глава дванайсет~ Остани с мен!

-Защо не оставиш на мен да преценя дали искам да говориш с мен или не. И защо по дяволите се самообвиняваш?-тона ми се снижи и вече говорех нормално. Той ме гледаше и не казваше нищо не издържах и направих крачка към него и го гледах в зелените орбити, който сега бяха много тъмно зелено почти черни. Погледна към краката ни и растоянието между тях след което си върна погледа към лицето ми. Гледайки ме в очите той също направи крачка към мен и сега вече бяхме плътно един до друг. Телата ни бяха един до друг усещах тежкото му дишане и ритъма на сърцето му. Обхвана лицето ми в шепите си и разучавайки лицето ми. Всичко в мен се преобърна и чуствах пеперудките в корема си, който се опитваха да излязат и да литнат!

-Ела с мен.-каза набързо Хари и ме хвана за ръката отваряйки ми вратата на колата си. Влязох без да се замисля и затворих вратата след себе си. Въпреки, че бях все още сърдита не можех да откажа!

-Къде отиваме?-попитах го докато той си закопчава колана и потегля. Преди да тръгнем видях всички залепени за стъклото на кафенето гледайки невярващо какво се случва. Засмях се при вида на приятелите ни.

-Видя ли ги?-засмя се Хари с глас.
Сбръчках вежди и погледнах навън сърдито.

-Сърдиш ли ми се?-попита докато спряхме на един светофар и гледаше към мен.

-След всичко пред кафето сериозно ли ме питаш?-гледах го възможно най-сърдито макар, че ми мина вече и не мислех за това.

-Виж съжалявам нямах това в предвид наистина много те ценя и винаги когато съм с теб си прекарвам страхонто но аз съм си такъв не обичам да говорят вместо мен това ме вбесява!-докато се обесняваше се чуха клаксони на разярени шофьори. Огледах се и видях, че светофара свети зелено, а ние още седим на едно място запушвайки пътя.

-Тръгвай Хари хората чакат нас.- казах му а той с кръст и ръце пред гърдите си в знак, че не иска.

-Няма докато не кажеш, че ми прощаваш!-каза ми Хари простичко. Клаксоните се чуваха все по-силно и по-силно.

-Добре, добре тръгвай, че хората ще ни налетята на бой след малко.-усмихна се доволно и тръгна в непозната за мен посока.

Пътувахме около час потънали в дълбоко мълчание. Хари си гледаше пътя, а аз някъде в пространството потънала в мислите си. Как до преди час щяхме да се убие пред кафенето, а сега седя в неговата кола и му позволявам да ме води на непознато за мен място. Въпреки глупавото му държание аз знаех, че той не е такъв какъвто изглежда или поне се опитва да бъде. Зъл, груб, недостъпен но всеки, който поне малко е опознал истинския Хари знае, че не е такъв какъвто е пред хората!

-Пристигнахме!-спря колата пред една гора. Беше просто необитаема гора празна, спокойна много прилича на тази до ресторанта на Били.

-Хайде, че има да ходим доста.-слезнахме от колата слез което Хари я заключи и тръгнахме навътре в горичката. Хари преплете пръстире ни и ходеше бавно навътре в гората. Отново чувствам онова странно чусто в стомаха си сякаш има хиляди пеперудки, който се опитват да излязат и да полетят свободно.

-Какво ще правим тук?-попитах Хари, който ни прекарва път между множеството храсти.

-Любопитка ще видиш имай търпение Анабел!-опитвах се да си гледам в краката, за да не падна но дрезгавия глас на Харолд ме разсейваше.
След дълго ходене между всички тези храсти се озовахме пред един изоставен плаж до който има малка вила. Как е възможно между всички тези храсти и бурени да има толкова красив плаж?

-Боже мой Хари това тук е толкова прекрасно място!-казах на един дъх изумена от всичко заобиколено между нас.
Хари ме прегърна в гръб и отмести косата ми на една страна облягайки се в згъвката на врата ми.

-Радвам се че ти харесва!-каза ми и целуна място под ухото ми. Затворих очите си усещайки всеки един негов допир. Бързо одели усните си от там хващайки ме отново за ръката ходейки към малката къщурка.
Хари извади от джоба си малко ключе и отвори дървената врата влизайки в нея. Влезнахме и се очдих при вида на къщата. Имаше кожен диван с голям плазмен телевизор и кухня с всички оборудвания.

-Да знам отвън изглежда, като съборетина но това ми беше целта.-обясни ми Хари и пусна телевизора.

-А защо ме доведе тук?-попитах го и седнах до него на дивана.

-Не знам! Защо не спреш да любопитстваш и не гледаме филм.-примирих се и се облегнах на мекия диван наслъждавайки се на филма.
Беше толкова смешен, че не можехме да седим спокойно на едно място. Толкова много се забавлявахме с този филм, колкото аз никога не съм.

-Стана късно, ако искаш да те откарам майка ти да не се притесни за теб?-попита ме Хари след като филма ни свърши.
Напълно бях забравила че мама е в Монако за седмица и ще съм съма.

-Не нея я няма в Монако е по работа. Няма, кой да се притеснява за мен в момента.-казах тъжно и прегърнах пухкавата възглавничка до мен.

-Тогава остани с мен тук тази нощ!-каза ми и хвана едната ми ръка леко галейки я.

***********************************
#Ахойй

Е това е новата глава знам, че обещах да я кача по-рано но съжалявам не можах!
Благодаря за това, че ставате все повече и повече! ❤❤
Моля ви коментирайте и ★ много е важно за мен!☺

#Обичам ви