I do not regret anything [Harry Styles] 2017

~Двадесет и пета~ Имам нужда да остана сама

-Какво правя ли?-отговори саркастично Тейлър на Хари.

-Да, какво правиш по дяволите тук?-повиши тона си Хари целия почервенял от яд.

-Дойдох да те видя мили.-каза тя с противен писклив глас и го погали по бузата. Той реагира веднага и избута ръката и.

-Тръгвай си нямаш работа тук.-каза и злобно Хари и излезе отвараяйки портата.

-Защо се разделихме Хари бях готова да ти подаря всичко, което имам.-тя беше абсолютно пияна с мини бяла рокля показвайки достатъчно от всичко. Само по дрехите и може да се разбере каква е.

-Не те искам разбери го и никога не съм.-каза и много грубо избутвайки я към колата и. Усещах се много излишна в цялата тази каша, а всъщност аз съм причивата за всичко случващо се. Качих се нагоре взимайки всичко, което имам тук тръгвайки към къщата ми.
Напъхах всичко в раницата ми и я грабнах слизайки по стълбите минавайки през отворената врата.

-Скъпа на къде отиваш?-спря ме Хари хващайки ме за ръката.

-Много ми дойде моля те пусни ме да си ходя вкъщи.-казах му дърпаики ръката си обръщаики му гръб тръгваики към нас с ключове от вратата.

-Никога няма да се откажа от теб Анабел никога!-чух го да го казва тихо и ритна портите. Затворих очи за момент и продължих да вървя отключвайки набързо чувайки тръшване от него.
Влезнах вътре събуваики се.

-Боже какво се случва тук?-казах си сама хвърляйки си всиччко на пода. Свляках се по земята и заплаках с глас.

-Какво по дяволите съм си мислила? Наивна глупачка?-говорех като напълно луда сама на себе си срещу огледалото.
Станах от пода вдигнах си раницата и продължих към хола и право нагоре по стълбите без да пускам лампите.
Хвърлих раницата си на стола и светнах лампата на стаята си и видах, че е чиста и подредена и тези лилави цветове по стените ме радваха. Пуснах водада във ваната да се пълни и започнах до се събличам влизаики в нея.
Влезнах и топлата вода отпусна всеки мои мускул и карайки ме да се чуствам в безтегловнос, облекчена физически но не и психически. През цялото време мислех за това дали все още има смисъл да съм с Хари дали всъшност ще е по добре да де разделим преди да се влюбим един в друг още повече, защото болката тогава ще е още по голяма. Отпуснах глава назад наслъждавайки се на топлата вода преди да е истинала.

Седях във ваната около час и реших, че е време да изляза. Станах и веднага почуствах студа по цялото си тяло. Покрих тялото си с кърпа и влезнах в стаята си.
Погледнах телефона си и имах 8 пропуснати от Хари и 3 от Пери. Зачудих се защо Пери ми е звъняла и реших да и върна обаждането. Натиснах на името и и оператора проговори.

-Ало Бела защо не си вдигаш телефона?-каза на един дъх тя.

-Бях в банята и не си го чух какво се е случило?-попитах я спокойно докато обувах бельото си.

-Бяхме със Зейн у нас и Хари му звънна много растроен и заедно сега са в някой бар. Какво се е случило между вас?-попита тя с нежен и грижовен глас. Почуствах буца в гърлото щом чух, че Хари също се чуства зле и не бях доволна от факта, че решава да се напива. Това не ни решава проблемните.

-Дълго е за обяснение Пер.-казах набързо преди да се разплача.

-Къде се мила?-попита тя с мек и спокоен глас сякаш знаеше, че се чуствам зле от всичко това.

-Вкъщи сама.-казах тихо натъквайки на САМА.

-Идвам след малко.-каза набързо и затвори.
Разплаках се веднага щом затвори чуствах тежест, чуствах се безсилна пред толкова много влиателни хора. Бях объркана не знаех как да постъпя не знаех какво да направя и това ме побъркваше.
Избърсах сълзите си и се облякох слизайки надолу към хола като чух звънеца.
Отворих и видях Пери да държи торбичка и чантата си в ръка.

-Добре ли си приятелко?-попита тя като остави всичко на пода.

-Не не съм.-бях напълно чесна с нея тя ме прегърно силно и аз отново заплаках но този път се чуствах по силна, защото не бях сама.