One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Is it too late now to say sorry?

Специлна глава за petya2809 , която позна какво ще направи Джей в новата глава. Надявам се да ви хареса главата и ако ви хареса играта бих правила още само кажете в коментарите. Не се страхувайте да ми пишете и на лично отговарям на всички. #peace ✌🏻️

Дж: Заминавам!-каза го все едно е нещо нормално. Какво?! Я чакай малко! Той какво каза, че заминава ли?! Къде?! С кого?! Как?! Защо?! Хиляди въпроси минаха през главата ми за броени секунди.

Аз: Моля?! И къде по-точно?! Ами училището, още сме първи срок?! Ами аз?! Ами ние?!-бях на път да ревна, но не аз не рева лесно пред други хора!

Дж: Докато този Алекс е тук няма ние!-моля?! Тоя чува ли се?! Какво е направил Алекс?!

Аз: Че какво ти пречи Алекс за бога!? Той просто ще остане за няколко дни тук, докато си намери работа и къща.

Дж: Ти не разбираш а?

Аз: Ми не обясни ми!

Дж: Ти може и да не виждаш как те гледа, но аз виждам всичко. Личи си, че има чувства към теб. Когато е в стаята погледът му винаги е насочен към теб или търси теб. Винаги е близо до теб. Иска да е само с теб. Та това Мади са всички признаци на влюбено до полуда момче. Повярвай ми знам го от личен опит и то към същото момиче. Затова докато той не си тръгне аз няма да стоя в този дом-стана и взе куфара си, който беше върху гардероба.

Аз: Какво ти пука дали той е влюбен в мен. Не е ли по-важно, че аз съм влюбена в теб. Моите очи гледат и търсят само теб-постави куфара на леглото си и застана пред мен.-Да искам винаги да съм близо до теб и най вече с теб?! Или това няма значение вече за теб?!-казах като го погледнах тъжно в очите.

Дж: Как да няма значение красавице-погали с опакото на ръката си бузата ми.- Просто не мога да гледам как някой иска да отмъкне моето момиче.

Аз: И какво е решението ти?! Да избягаш и да му помогнеш по-лесно и бързо да ме отмъкне от теб ли или какво?! Нали много ме обичаш защо не се бориш за мен?!-усещах как ще избухна след броени минути.-Та ти си противоречиш Джъстин. Как така толкова много ме обичаш и цениш, но ще ме оставиш и набуташ в ръцете на човека, с който се съревноваваш?!-бях бясна.- За бога!!! Знаеш ли?! Прави каквото знаеш и мислиш, че е добре за теб! Щом не мислиш за нас, за мен, поне помисли за себе си!-излязох от стаята и влязох в моята.