One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Чата...

Беше храната. Джъстин отиде и отвори. Чаках в кухнята, когато Джей влетя буквално все едно го стрелят с пушка.
Аз: Кво ти става бе човек?!-попитах аз направо умираща от страх.
Дж: Момчето е забравило да сложи сладко-кисел сос!!!!-каза все едно беше краят на животът му, само дето не зарева.
Аз: Ебах ти прасето си ти казвам! Как може тва да ти е проблема в момента?
Дж: Че кво му е? Тва е много важно за моята храна, а тя е най-важното нещо в живота ми! Къв ти е проблема пък на теб?
Аз: Ей са щи кажа къв е моя проблем!
Дж: Ауу целият съм в слух!
Аз: Аууу радвам се! Та моят проблем е, че направих повече от половината проект сама, а ти си лежа на дивана и си гледа мача. Проекта е за утре, а ние нямаме текст. За твои късмет или по-точно за НАШ съм намерила точните думи, но нямам принтер и трябва да идеш до вас, за да го изпринтиш-той ме изгледа тъпо и най-накрая загря за кво му говоря.
Дж: Ама аз нямам принтер!-заяви най-спокойно, а аз гледах като втрещена.
Аз: И сега какво ще правим бе Конфуций??
Дж: Първо не знам за кой ми говориш и второ ще идеш и ще ги изпринтиш в книжарницата. Ей я там не е толкова далече!-усмихна ми се по най-мазния начин който съществува.
Аз: ИдЕШ? А ти слънце мое ненагледно какво ще правиш?
Дж: Ще ям!-толкова много се ядосах, че изобщо не си направих труда да му отговоря.

Минах покрай него и едвам не го съборих. Отворих вратата и излезнах като я треснах много силно. Толкова бях бясна, че вървях бързо и не гледах къде вървя. Изведнъж усетих как тупнах на земята, защото бях съборена от някъв малумник, който не знае къде ходи.
Аз: Що не си гледаш в краката бе идиот?-казах аз без да го поглеждам, защото си гледах лакътя тъй като беше ожулен.
?: Аз ли ами ти не си ли се учила да вървиш?-попита най-нахално тоя.
Аз: За разлика от тебе аз съм се!-погледнах го и той беше.....УоУ. Беше около 1.80м, с кестенява коса с вдигнат перчем, сини очи, спуснати дънки и мерна тениска. С една дума беше убиец. Предположих, че е колкото мен, но не го попитах, защото още бях бясна и на него и на Джъстин.
?: Съмнявам се!-още не ме беше погледнал, защото си тупаше дънките, но вече беше готов и си вдигна очите. Една минута сигурно се гледахме и на мен вече ми омръзна.
Аз: Добре айде съжалявам. Бъди поласкан!
?: И защо така красавице?-изчервих се части от секундата.
Аз: Защото много рядко се извинявам на хората!-гордо заявих аз.
?: Е значи аз съм уникално много поласкан щом такава момиче като теб прощава на момче което не познава. Междудругото казвам се Камерън или Кам за по кратко.
Аз: Манди или Мади за по накратко приятно ми е!
К: И на мен!-усмихна ми се много топло.- Ммм...може ли да ми дадеш телефония си номер, Facebook, Twitter, Instagram, Shots и всички останали социални мрежи които използваш?!
Аз: Хах за сега ще получиш само Facebook ми!
К: И на това съм съгласен-толкова уникална усмивка имаше, че човек се разтапяне при вида й.