One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Ще му го върна тройно.....

Отвори вратата на банята и ме постави под душа. Пусна ледено-студена вода, и под ледено-студена вода имам предвид наистина мнооооого студена. Имах чувството, че след малко от душа ше започнат да падат кубчета лед. Започнах да пиша с цяло гърло при първия допир на водата с кожата ми. Треперех като лист. Устните ми станаха лилави. Джъстин забеляза това и пусна топлата вода. Да, но естествено, че той е толкова непохватен, че от ледена водата стана вряла. Добре тоя човек ще ме умори. Със сигурност го чака много лошо нещо. Ще му го върна тройно.

Най-накрая спря всичката вода и ме пусна да изляза от душ кабината.

Аз: Абе ти нормален ли си?! Или кво нещо вече ти втръсна от мен и искаш да ме убиеш??? - крещях, не издържах. Той с плаха стъпка вървеше назад, но естествено се усмихваше най нагло. За разлика от него аз бях меко казано бясна и вървях с бързи стъпки.

*********

Дж: Мади добре ли си?! Кажи нещо моля те!!! - защо за бога чувам Джъстин, но не го виждам, защо ме боли толкова много крака. Отворих очи рязко и кого да видя? Джъстин стои над мен.
Аз: Да бе идиот такъв!!! Кво става?! Защо ме боли крака токова много? - понечих да стана, но отново паднах, но този път по дупе.
Дж: После ще ти обеснявам хайде сега ставаш и отиваме в болницата! - настоя той и тръгна към входната врата, а останах на пода.
Аз: Добре Конфуций, но как да стана сама след като не мига да си мръдна крака?! - повил леко тона си. Той се обърна и на секундата ме вдигна като булка.

.*.*.*. В мислите на Джей .*.*.*.

****В болницата****

Влязохме в болницата и веднага намерихме доктор. Той ми каза да изчакам пред вратата на кабинета му. Оставих Мади на една инвалидна количка и двамата влязоха в кабинета му. Сигурно бяха минали само две минути, но на мен ми се стори като цял ден. Добре де какво толкова става вътре?? Дали не е много сериозно??? И за всичко това аз ще бъда виновен!!! Ако е нещо много сериозно просто няма да мога да си го простя!! Как може да съм такъв глупак?! Как може да причиня болка на моето момиче?! Как? Как? За бога.... Изведнъж вратата на кабинета се отвори и от там излезе Мади седнала в инвалидната количка с гипсиран крак до горе. Естествено, че се изплаших и сигурно се е проличало по физиономията ми, защото фоктора ме успокои.

Д: Спокойно млади господине! Приятелката Ви е добре! С изключение на това, че кракът й е счупен на три места, всичко друго е супер! - така се успокоих. След това се обърна към Мади- Нали се разбрахме мила? Ето това са лекарства ти. Лек ден деца!

Дж, М: Лек ден и на Вас!

След като докторът си тръгна Мади ме изгледа на кръв и аз реших да не казвам нищо. Това стори и тя. Качихме се в колата и се прибрахме. През целия път не си приказвахме. Влязохме вкъщи и й помогнах да легне на давина. Тръгвах към кухнята когато.....

Бележка: Този път ще кача следващата глава при 10 гласа и 5 коментара. Отново казвам ако някой има нещо против тези мои условия да ми пише на ЛС. Лек ден/вечер и много ви благодаря за всичко :) ;) <3