One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Оф....даскало....

Хей! Т.е. здравейте! Аз съм Манди, но приятелите ми ме наричат Мади. На 16 съм. Живея сама в Ел Ей. Как така сама ли? Ами мечтата ми беше да стана известен PR и лека полека започна да се сбъдва. Дойдох тук след като участвах в един кункура и спечелих нещо като стипендия. Както и да е. Да изкарвам мн добри пари. Заедно с работата и уча така, че съм дооста заета. В училище има едно момче по което си падам, но него всички го харесват. На всичкото отгоре си има гадже и едва ли ще я зареже точно заради една зубрачка като мен, но все пак.....

***На другия ден в 7am***

Станах, отидох до банята, изкъпах се. Облякох това ( снимката) и излязах. Тръгнах към училище. Пред входа се засяках с Габи и Стейси.
Г и С: Хей кво става момиче?
Аз: Хей girls. Ми нищо при вас?
Г и С: Все същото. Е хайде да влизаме че имаме физика!

Влязохме и часът започна. Малко преди да бие звънецът г-на каза, че ще правим проекти по групи от двама човека, които той е избрал. От този проект ни зависи 70% от срочната оценка. Листа с групите беше на табло до вратата изчаках да излязат всички, за да видя с кой съм, но изведнъж чух това.

...: Манди Кийт? Тая пък коя е?
...: Сигурно е някоя зубрачка дето ше ти напрай проекта брато!
Аз: А..аз съм Манди Кийт!-казах с треперещ глас, защото бях разбрала кой ме търси.

Беше той. Онова момче за което ви гововрех, че си падам по него. Той дори не знае коя съм, а очаквам да ме харесва! Между другото той се казва Джъстин, Джъстин Бийбър! Плейбоя и гангстера на училището. Няма момиче което да не си пада по него, дори и тези които имат гаджета го харесваха. Е да се върнем в настоящето.

Дж: Ти пък коя си?
Аз: Аз съм Манди Кийт нали попита къде е?
Дж: Охо супер! Раян беше прав ще изкарам 6 и няма да си мръдна и пръста! Хей къде отиде Чаз?

Като чух това и ми причерня. Тоя кво си мисли, че ше му направя проекта и после само ще сложа и неговото име! Ооо яко се лъже!
Аз: Хей ти кво си мислиш?
Дж: Ъм каза ли ми нещо?- направо изтръпнах, защото се приближи до мен и ме погледна злобно.-Раян хайде да потърсим Чаз, че ще стане лошо!

След като Джъстин си тръгна с Раян и аз се запътих към вкъщи. По пътя ми се обади шефката.
Ш: Здрасти, Мади!
Аз: Здравейте, г-жо Уил!
Ш: Исках да ти кажа, че имаш много натрупана отпуска и ако не си вземеш почивните дни ще ме санкционират.
Аз: Така ли много се извинявям. Добре няма проблем. Колко дни имам?
Ш: Имаш една година!
Аз: Уоу! Добре няма проблеми ще си взема почивка, доооста дълга почивка!
Ш: Хаха да доста е дълга! Добре след една година те чакаме на ряботното място!
Аз: Благодаря Ви! До чуване!

Еха сега какво ще правя една година само учене суупер няма що! Е какво да се прави. Прибрах се вкъщи. На сутринта се събудих от лъчите на слънцето, които минаваха през дебелата завеса на спалнята ми. Чудна сутрин! Затова станах, отидох до банята, оправих се, облякох си къси панталонки и потник, обух си маратонките, сложих си слушалките, надух музиката и изтичах навън. Беше чудесно време. Птичките пееха, на детската площатка през която минах деца пищяха, смееха се и и играеха. На връщане минах през Starbucksи си взех едно капучино. Прибрах се и си направих Musli. Закусвах и изведнъж някой ми изпрати съобщение. Погледнах тела си, за да видя от кой е, но смс беше от непознат номер. Пишеше:
" Кога ще започнеш скапания проект?"

Веднага разбрах, че е от Джъстин. Написах:
"Когато дойдеш и работиш с мен. Няма да го направя сама и после да ти лепна името сямо защото си най известното момче в даскалото!"

След като го изпратих не получих отговор. Това и очаквах! Беше 10:30 реших да попиша домашни. След около 1 час бях готова беше 11:35 затова отидох към кухнята, за да си направя обяд. Направих си омлет със сирене, а за гарнитура си направих салата. Наядох се. Отидох до гардероба и си избрах тесни сиви дънки и един черен суитчер на който пише "I ♥ NY". Сложих си малко крем, спирала и очна линия и малко гланц за устни. Обух си Suprа-ите и излязох. Стигнах до даскало и видях Габи и Стейс.

С: Хей какво става момиче ;)?
Аз: Нищо особено само дето ше правя проект по физика с Джъстин Бийбър.
Г: Ау имаш голям късмет!
Аз: Да бе голям! Той нали е Конфуции! Не иска да пипа нищо и иска да направя проекта сама, а после да му сложа името. Еба ти тъпанара!
Изведнъж някой дойде зад мен.
....: Кой е тъпанар?

Обърнах се и кой да видя! Зад мен сееи Джъстин! Направо изтръпнах дано да не е разбрал, че става дума за него. Усетих как се изчервявам и посмях да го погледна само измрънках:
Аз: Един. Не го познавяш?
Добре че аи тръгна иначе щях да стана по ниска и от тревата.
Г: Леле горкичката. Спокойно мисля, че не разбра нищо!
Аз: Дано! Ох айде да влизаме!

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

Точно влязох в двора на даскалото и видях Манди Кийт. Запътих се към нея, за да я питам кога ше прави оня проект, но тя отиде при приятелките си. Реших да ида при тях. Като приближих дочух някой да наричат тъпанар. Предположих, че става дума за мен, но реших да попитам. Оправдаха се с нещо, но със сигурност ставаше дума за мен. Както и да е. Не ми пука какво мислят за мен някакви си зубрачки.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

През целия час сис мислих защо Джъстин дойде при нас. Бях твърдо решена да разбера. Затова след часа излязох от стаята със скороста на светлината и се разтърсих за него. Извеенъж го съзрях.

Аз: Джъстин........

Моля за коментари и гласове ако може и ако ви харесва естествено, за да знам дали да я продължавам.