One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Щото Yolo!

Трябваше да поговоря с този Маркъс. Запътих се към входнат врата без дори да забележа, че съм бе З тениска, защото Мади ми е изцапа и аз си стоях без нея. Мен това не ме притесняваше, но него явно да, защото усмивката му угасна след като ме видя да се появявам зад Мади. Тя забеляза, че изражението му се промени и се обърна. Видя ме и ме изгледа на кръв.

М: Ъмм... Какво правиш Джъстин?
Мар: Ако прекъсвам нещо няма проблем ще си тръгна-като чу това Мади мигновенно се обърна към него.
М: Моляя?!? Не, не в никакъв случай. Просто яде торта и си изцапа тениската и за тва стои без тениска, а не щото има нещо между НАС!-как хубаво натърти върху нас, но скъпа няма да ти се дам.
Аз: Е не така де мила-прегърнах я през кръста. Усетих как мускулите на корема й се стягат. Леле майко не издържам толкова много я исках в този момент, че не знам как се сдържах да не затръшна вратата на тоя и не я занесох в спалнята.
М: Първо на първо не съм ти МИЛА и второ на второ си разкарай ръката от корема ми!-хвана ръката ми и я махна от корема си толкова рязко, ме имах чувството, че ми изкара рамото.
Мар: Ъмм...май няма да се получи, а и се сетих че имам друга работа и няма да мога да ида на мача. Съжалявам!-леле какво ми се пишеш след като затвори вратата просто не ми се мислеше!
М: Не! Защо няма да се получи? Моля те Маркъс!-личеше че беше много разтроена, но просто не можех да позволя да излезе с друг и то пред очите ми.

Той си отиде, а аз бях се отдръпнал отдавна и седях на дивана. Така затръшна вратата и разбрах че много лошо ми се пише.

Аз: Бонбонче!-опитах да я успокоя,но...
М: Изобщо не ме наричай така!!! Ти ми съсипа срещата, а аз ще ти го върна тъпкано малкия!-каза го с най-ядосания глас който може да изкара човек дори ме хвана малко страх.
Аз: Стига де много добре знаеш какво чувствам към теб и знаеш че няма как да ти позволя да излезеш с друг!-повиших леко тона си, но не виках.
М: Това не ти дава правото да ми съсипваш живота!-вече крещеше с цяло гърло.
Аз: Стига де ти сериозно ли искаше да излезеш с онзи?!
М: Да какво му е?! Не е по-различен от теб!!!
Аз: Не съм го казал, но не е и нищо особено!-започнах и аз леко да крещя.
М: А ти си все едно!
Аз: Защо изопачаваш всяка моя дума? Да не си в цикъл?
М: Не!!! И това както и личният ми живот не са твоя работа! Запомни го! И за да видиш, че не съм толкова лоша ако искаш спи у нас, но за наказание на дивана, въпреки че имам стаи за гости!
Аз: Ау как да откажа на това твое предложение?!-казах саркастично аз.
М: Лека нощ!-каза и ми се озъби.
Аз: Лека слънце ;) !
М: Идиот....-дочух, че казва докато се качваше по стълбите.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Събудих се в 7:45 с адска болка в корема. почти веднага разбрах, че ми е дошло. Супер как ще си го изкарам на Джъстин просто си няма и на идея. Оправих се в банята и ми се дояде шоколад. Просто умирам за шоколад докато съм в цикъл. Слязох в дневната и на дивана по най-сладкия начин спеше Джъстин. Отидох в кухнята и си взех Milka with Oreo. Отново минах през дневната. Започнах да изкачвам стълбите но по средата бях прекъсната от съмнения ангелски глас на Джей. Божке ка ми действа това момче, но няма да му се дам.
Дж: Хей какво става?!-обърнах се и видях, че той беше със затворени очи. Беше много сладък.
Аз: Нищо просто снощи предизвика едни сили и ми се дояде шоколад-той си отвори очите и се замя най-нагло, защото беше разбрал какво беше направил.
Дж: Хах-стана и се приближи до мен-не ми се сърди-прегърна ме през кръста и ме целуна по бузата. Станах червена като знак "стоп".
Аз: Не ти се!-казах го за да го накарам да ме пусне, но не се получи.
Дж: Докажи го!
Аз: Добре! Ела да легнеш в моят стая, за да видиш, че не ти се.
Дж: Само при едно условие!
Аз: Айде сега и условия! Ако искаш аз ти предлагам.
Дж: Ако и ти легнеш до мен!
Аз: Хубаво добре, но на мен не минсе спи!
Дж: Донре няма да спиш. Само аз ще спя, а ти ще ми се наслаждаваш!
Аз: Хах да мили мечтите са безплатни-вървях нагоре и усещах погледа му върху задника ми-СПРИ да гледаш задника ми!
Дж: Ама аз не го! Честна скаутска!-кръстоса си пръстите след като изрече това.

Влязохме в моята стая и той се хвърли на леглото ми. То не беше от най големите, но не беше и малко. Абе беше средно. Легна от лявата страна, а аз седнах се подпрях на дъската от дясната страна. Докато сядах корема ме заболя много рязко и останах на едно място докато ми мине. Той ме видя.

Дж: Хей добре ли си?-попита загрижено.
Аз: Да! Заради болката в корема е винаги е така спокойно ;) .

Седнах и се завихме. Той легна и се обърна към мен. Отварях си шоколада когато той постави ръката си на корема ми и аз потръпнах. Видях как се усмихва от моето потръпване.

Дж: Така няма да те боли-каза със затворени очи и усмивка.
Аз: Ауу мерси! Искаш ли шоколад?-попитах го но той вече беше заспал. Беше толкова сладък дори повече от шоколада. Започнах да ям......