One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Видя ли, че и аз мога да отмъщавам....(част II)

М: Ами може би.....-чаках отговора с най-голямо нетърпение-НИКОГА-изкрещя го и започна да се смее. Аз се престорих, че съм се разстроил, но всъщност исках да разбера само и единствено това.

Аз: Оу...ем значи да не тая напразни надежди-сведох глава, а тя видя това и й стана гадно, затова сложи ръката си на врата ми и се приближи.

М: Лол хей недей така де, не съм казала това, а и аз не съм единственото момиче на тоя свят нали така?!

Аз: Ами аз такова.....ХВАНА СЕ-изкрещях в лицето й.

М: Какво?! Моля?! Какво искаш да кажеш?! Че си ме изиграл и не си се натъжил наистина ли?!-е този път сериозно загазих...

Аз: Аз не тоест да тоест не тоест...-не довърших.

М: ХА ИЗИГРАН 😜-ах малка мръсница.

Започнах да я гъделичкам, а ти пищеше ли пищеше. Не спираше да повтаря да спра. Най-накрая спрях.

М: Може ли вода?

Аз: Да естествено!-Отидох до кухнята и налях една чаша с вода. Върнах се в хола.

М: Оу съжалявам обърках се не исках вода, а сок от портокал.

Аз: Добре няма проблеми!-Върнах се в кухнята и извадих от хладилника сока, сипах в една чаша и й го занесох.

М: Съжалявам, но е много студен може ли да го стоплиш малко?

Аз: Ъм не мисля че е толкова студен, но щом така го искаш добре-отидох в кухнята и го мушнах за малко в микровълновата. Изкарах го и й го занесох. Отпи.

М: Ау малко е прекалено топло. Може ли да сложиш малко ледчета?

Аз: Да разбира се!-Отидох ОТНОВО до кухнята и сложих две ледчета. Занесох й го.

М: Идеално! Сега може ли ми направиш сандвич?

Аз: Да! Какъв искаш?

М: Хмм...не знам какъвто ми направиш.

Аз: Добре!-Отидох в кухнята и изкарах хляб, масло и сирене. Изведнъж Мади се провикна от хола и каза, че иска сандвич с домат и шунка. Прибрах сиренето и изкарах шунката и домата. Направих сандвича и го занесох на принцесата в хола.

М: Леле много съжалявам домат и шунка ли казах имах предвид краставица и кашкавал.

Аз: Добре ще го сменя няма проблем!-Вече започвах да се изнервям това момиче май си играе с мен. Направих новия сандвич и й го занесох.

М: Мерси! Извинявай, че така те разкарвам, но може ли да ми донесеш едно одеяло?

Аз: Добре къде са?

М: В моята стая под леглото ми.

Аз: Добре след малко се връщам!

М: ОК.

Тръгнах на горе по стълбите. Влязох в стаята й и легнах на пода, за да търся одеяло под леглото й. Добре за бога тук има всичко, но не и одеяла. Докато оглеждах под леглото й видях едни документи и тъй като съм дооооооста любопитен реших да ги прочета. На тях пишеше, че госпожица Грийн има изкълчен глезен, а не счупен на три места крак. Ядосах се, но и ми олекна, че й няма нищо. За слизах по стулбите бясно и заварих Мади в необичайна поза за състоянието в което би трябвало да се намира-застанала на два крака взимаща дистанционното от шкафа на около десет крачки зад дована.

Аз: Така така така госпожице Грийн, защо сте излъгали господин Бийбър с това, че имате изкълчен глезен, а не счупен на три места крак?!

М: Оуу ами аз такова....чакай малко как разбра това само и единствено от това, че стоя права ли?!

Аз: Лол Лол Лол по полека сега аз задавам въпросите!

М: Мхм добре видял си документите под леглото ми нали?

Аз: Да и сега е мой ред да задам няколко въпроса! Защо ме излъга?

М: А ти, защо ме намокри?!

Аз: И навреди на себе си само за да ми го върнеш?!

М: Не не мислих, че ще се случи това!

Аз: Ами защо си мислеше, че ще ми го върнеш като ме използваш като прислушница?

М: Ми не точно....

Аз: Ами?!-с всяка дума скъсяваха разстоянието помежду ни.

М: Ами просто тъй като твърдиш, че ме харесваш, сега ще си помислиш, че съм много самовлюбена, ще страдаш много малко поне ако се нараня и ме боли-точно тези думи чаках. Приближих се още малко към нея и я целунах......

Автор: Хей здравейте този път искам (колко съм нагла) 15 коментара и 15 гласа 😃😃😋😋😋😉😉😉😘😘😘😘 Благодаря ви, че четете историята ми😘😘😘😘😘😘