Тази история разкрива връзката на едно много инато, чувствително, добро и тихо момиче и едно леко надуто, леко самовлюбено и в началото лошо момче. Ако я прочетете ще разберете срещу какви препядствия ще се изправи тяхната любов. Ще оцелее ли и изоб...
Вторник, 01.07.16, първия ден от лятото...ех мечти. До лятото остават още цели три месеца, а 1-ви юли е само в съня ми.
Сънувах, че съм на самотен плаж, излежавайки се като модел върху пясъка, докато от водата излиза Зак Ефрон полугол и идва към мен. Точно когато Зак беше над мен и щеше да ме целуне...тъпата аларма започна да звъни. Е какво да се прави.
Станах от леглото естествено като за малко не паднах от него, ноо това е друга тема, която бих обсъдила с вас с удоволствие само, че ако не закъснявах за училище. Отидох в банят и си измих лицето и зъбите. Разбира се първо се съвзех от шока породен от отражението ми в огледалото. Но какво да се прави не може всички да сме Кайли Дженър когато сме без грим.
Приключих с процедурите в банята и отидох в гардероба, за да видя какво ще облека. Принципно не съм някоя кифла, която се чуди по три-четри часа какво да облече, но се чудя точно толкова дълго поради простата причина, че не си давам много зор. В край на сметка се спрях на това:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
За да съм по-точна със сивото бюстие и еспадрилите на цветя. Облякох ги и завързах косата си на небрежен кок като завързах и кърпа със същите мотиви като на обувките. Вече бях готова, но алармата наречена също и мой стомах ми сигнализира, че е време за закуска.
Погледнах часовника на телефона си докато слизах по стълбите. Показваше 7:35 ууу имах време. Вече бях в кухнята и се чудех какво да си направя за закуска. Повечето момичета на моято възраст биха си направили овесени ядки с кисело мляко, но не и аз. Съжалявам хора не съм кон, че да ям овес. След петминутно умуване се спрях на този сандвич:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Включих котлона и се залових с приготвянето му. След около 15 минути вече бях готова и трябваше да излизам от вкъщи. Между другото сандвича беше страшен пригответе си го вкъщи (съвсем сериозно ако някой иска рецептата😂 да ми пише лс 💜). Взех една ябълка за изпът. Е не може все пак това съм аз винаги трябва да дъвча нещо. Е това не прозвуча добре 😂.
Както и да е. Заврях слушалките в ушите и бегом навън. Докато вървях и ядях ябълката, прегледах и социалните мрежи като Facebook, Twitter, Instagram и всички други от които имах известия. Докато се усетя вече бях в двора на училището.
Изхвърлих угризката от ябълката си и се огледах, за да намеря приятелите си. Пред погледа ми минаха всички от училище. В единия ъгъл бяха "феймъсите" начело с Джъстин и Анабел. В другия бях моите приятели. Запътих се към тях.
Аз: Хей хора кво става?! С: Нищо с теб?! Аз: Все същото училище-работа-вкъщи. При вас нещо интересно?! Г: Голяма тъпня е! Аз: Ясно. Е аре да влизаме! Р: Аре!
Първи час рисуване. Леле няма по-як час от тоя. Цели 90 минути щастиe и спокойствие. Само аз, четката и бялото платно. Е добре де и още 22-ма. Един от които Джъстин, но кво да се прави. Човек не си избира класа.
Точно в 8:10 влязох в кабинета. Облякох една стара дънкова риза върху дрехите си и седнах на малкото столче пред платното. В 8:15 господинът влезе и всичко си отпушихме ушите, тъй като спомена, че има да ни казва нещо важно. Затаили дъх всички очаквахме да чуем новината.
Г-н: И така деца знаете, че изкуството може да се изрази чрез различни форми като скулптура, картина или фотография. Новината, която всички очаквате да чуете е, че ще заминете за Париж, Франция, но с образователна цел. Ще бъдете разделени по двойки. Всяка двойка трябва да снима всички обекти изписани в списъка, който ще получи всеки един от вас. Присъствието е задължително. Двойките ще бъдат обявени след кацането ви в Париж. Някакви въпроси?! Аз: Аз имам въпрос! Г-н: Естествено, че Вие гиспожице Кийт ще имате въпрос. Е кажете! Аз: Кога заминаваме?! Г-н: В четвъртък. А сега се захващайте за работа!
Разбира се никой не можеше да повярва, че в края на седмицата ще замине за града на любовта и светлината.
Оу шит, няма да мога да ида на рождения ден на Анабел, за да й натрия носа. Еми квото такова, аз пък ще ходя в Париииииж.
Бях се унесла в рисуване, когато звънецът звънна. Започнах да се оправям за междучасието. Точно, когато бях на път да изляза от стаята Джъстин ми попречи.
Дж: Дано се паднем двамата за проекта!-усмихна се мазно. Аз: По-добре да се хвърля в Сена. Дж: Хах ще видим.
Тъпчото мина пред мен и се изгуби из тълпата тичащи тийнейджъри. Какъв кретен. Как може да има такива нагли същества.
Целия ден мина мигновенно. След училище ходих на работа. Излизах с Люк и се прибрах. Бях капнала от умора и заспах отново на дивана, зяпнала и заровил ръка в купата с пуканки. Страшна дама съм.
