One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Чувствааа....

Аз: Хайде де излей си чувствата-настоях, знам че бях малко нагъл, но много исках да знам какво чувства към мен момичето което харесвам, все пак това е най-важното.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.
Иска да си излея чувствата? Моляя? Че защо му е да знае, все едно след като му кажа какво чувствам няма да ми се изсмее в лицето. Истината е, че не знам наистина какво чувствам за това увъртам така, но е вярно и, че не мога да споделям толкова лесно, дори пред майка ми. Да знам сега ще се учудите, че споменах майка си и да знам, че не говоря много за родителите си и не е защото са мъртви или нещо подобно, а просто аз съм тук, а те там и няма какво да кажа толкова за тях. С мама се чуваме всеки ден по сто пъти сигурно и всяка вечер с тате си говорим по скайпа. С една дума имаме много силна връзка въпреки разстоянието. Но стига за това.

Аз: И какво сега искаш да ти си излея чувствата пред теб ли?!-повиших леко тон.

Дж: Ъмм..да нали и аз това казах-усмихна се все едно не следваше караница.

Аз: И защо? За да можеш после преспокойно да ми се изсмееш в лицето и да си тръгнеш ли?!

Дж: Моля?! Но защо си мислиш че ще постъпя така?!

Аз: Моля ти се не се прави на света вода не напита. Започни много добре това което ще кажа-АЗ НЕ СЪМ КАТО ОНЕЗИ КУРВИ с които спиш за една нощ и после захвърляш като носна кърпичка!

Дж: А защо си мислиш, че АЗ си мисля че ти си такава?! Напротив аз знам че си друга и точно заради това искам да знам какво чувстваш независимо дали е към мен или към някой друг. Да искам да сме много повече от приятели, но може и просто приятели....-последно изречение го измрънка и аз почти не разбрах нищо.

Аз: Оуу ъм...добре ще ти разкрия чувствата си, но при едно условие!-вдигнах си показалеца пред лицето му.

Дж: Каквото кажеш, дори и да е нещо много трудно за изпълнение като например да те целуна-иииии ето го завърна се. Добре как може да бъде толкова сериозен и за няма и една стотна да смени настроението си и да стане пак онзи глуповат, самовлюбен идиот, който май харесвам.

Аз: Иска ти се, а и за теб няма сложни работи за вършене, дори това да ме целунеш, защото ти си много нагло същество...-не успях да довърша, защото естествено невъспитаното нещо ме прекъсна.

Дж: По което мноооооооооооооооооооооооого си падаш.-започнах да се смея изтерично.

Аз: Хахахахахахахах да точно правилно помечтай си пак ти казвам мечтите са безплатни!

Дж: Права си и май това чувство ти е много познато. Всяка вечер като си легнеш в топлото и меко легло си мислиш за мен и как си мечтаеш аз да съм до теб в този момент. Дори съм сигурен, че всяка вечер преглеждаш всичките ми снимки в Instagram и Facebook нищо, че те са хиляди-с всяка дума скъсяваше дистанцията и аз знаех на къде отиват нещата и не исках да стигаме до там, е поне мозъка ми, сърцето викаше друго, но...-но това не ти е проблем-изведнъж вдигна рязко ръце и отстъпи назад, за което мозъка ми започна да вика радостно, а сърцето ми изтръпна, но по гадния начин. Горкото.

Аз: Самозалъгвай се миличък-изпратих ми въздушна целувка, за да го подразня.

Дж: Оооо имаме напредък вече имаме и прякори, а а какво е това да не би да е въздушна целувка-напраи се че я хваща и я мушна в джобчето на ризата си-ще стои тук, близо до сърцето ми.

Аз: Докато не я изпереш-станах и тръгнах към кухнята, той каза нещо, но не можах да го чуя. Викнах.-Какво каза??-не получих отговор, за това реших да отида при него след като си налях сок. Обърнах се рязко и естествено той беше плътно до мен и да отново го полях и още едно да пак беше с бяла тениска.

Дж: Явно много ти харесва да ме цапаш?

Аз: А ти кога ще престанеш да се промъкваш зад мен?-отново бях приклещена между него и барплота. Отстъпи много леко, но естествено не можех да се измъкна. Съблече блуата си и отново скъси разстоянието.- Хах този път номерът няма да мине!-усмихнах се самодоволно.

Дж: Кой номер?!-погледна ме очудено все едно не знаеше за кво говоря.

Аз: Сега ще се пробваш да....-не довърших, защото ме вдигна като булка и ме понесе към дивана в хола поне така си мисля де-аааа къде ме водиш бе идиот?! Пусни ме веднага долу!-наредих му, а той само се усмихна мазно.

Минахме хола и започна да се изкачва по стълбите. Добре къде ме води? Изведнъж спря огледах се и разбрах, че сме пред отделната баня. Отвори вратата и ме постави под душа.....

Бележка: Реших, за да качвам по-рано главите и по-бързо да поставя едно малко условие, ше разбера ако не го приемете и спрете да ми четете историята. ОК значи реших ако събера по 15 вота да качвам на другия ден нова глава. С една дума вие решавате кога да кача нова глава ако не ви харесва се изкажете в коментарите <3