One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Диаманта

Е минаха около четири седмици откакто сме заедно или не чакайте малко коя дата сме днес? Боже ми да утре имаме едномесечие. Трябва да му купя подарък. На какво ли би се зарадвал? Хмм или ще е часовник или слушалки на Beats by dr. Dre. Най-вероятно ще бъдат слушалките. А забравих да ви кажа върху проекта по физика имаме....6+. Бях просто на седмото небе. Междувременно Джей се отказа да се мести в моя клас. Беше много странно, защото беше толкова навит да е в моя клас и изведнъж сякаш някой го разобеди, но сигурно само така ми се струва.

Сега имам физическо и се потя като прасе. След пет минути свърша часа, но господина ни пусна по-рано, за да се преоблечем. Бях готова за части от секундата и вече миришех на горски плодове и ванилия. Знаех, че Джей има френски и знаех, че му преподава госпожица Жаклин. Не знам защо, но малко ревнувах от нея. Няма причина....или пък има. Докато вървях по коридора към двора чух гласа на Джей. Идваше от стаята по френски естествено. Госпожица Жаклин седеше на стола зад бюрото си, а Джъстин седеше върху чина пред бюрото. От разговора им чух:

Г: Е господин Бийбър идва краят на срока и трябва някак си да завършите нали?

Дж: Ами така мисля-почеса се по врата.

Г: Е в такъв случай имам решение на този проблем, което много ще ти хареса и е по лесния начин-усмихна се мазно.

Дж: Ам доообре.

Госпожицата започна да се приближава леко по леко към Джъстин. И преди да се усетя двамата вече се целуваха. Знаех, че не Джей я е целунал, но ме нарани това, че не се отдръпна или отблъсна. Двамата най-накрая се отделиха, а аз не издържах и влязох.

Аз: Значи така минаваме срока! Браво госпожице браво! А ти как ми се водеше на мен? А да сетих се гаджето ми! Супер точно преди да сме заедно един месец ти ми доказа, че си си останал същия боклук като преди! Знаеш ли аз съм много тъпа..

Дж: Не, не си! Слушай Мадс...-прекъсна ме.

Аз: Хей не ме прекъсвай нямаш това право особено след това което видях и ти сега ще ме слушаш. Хах това знаеш ли на кое ми напомня. Напомня ми за онзи път когато те направих на нищо пред приятелите ти и цялото училище, но сега е различно. Защо ли? Ами защото сега ще те изложа пред любимата ти госпожа. Ще извинявате госпожице Жаклин, но той си го заслужава. Междудругото бих казала и нещичко за вас,-погледна ме очудено-но няма смисъл да си хабя думите за жалка жена като вас.