One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Плана.....

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

Говерихме глупости с Раян, когато чух някой да ме вика. Обърнах се да видя кой е. И кой да видя онази Манди ли беше.

Аз: Кво искаш?!?
М: Исках да поговорим на саме, ако може де.
Аз: Що на саме тука не може ли??
М: Ами не..- смрънка тя.
Аз: Аре ок - Раян се махна и останахме сами - е казвай?
М: Ами.....аз...такова...
Аз: Аре изплюй камъчето!
М: Добре! Чудих се защо дойде при мен...т.е. НАС!
Аз: Просто дойдох да те питам кво става с проекта кога ше почваш да го прайш. Ти кво да не си помисли, че искам да те поканя на среща? - изсмях се толкова силно, че целия коридор ни гледаше - Никога не бих излязал с такава като теб хаха!

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Най-нагло ми се изсмя в лицето и нарани чувствата ми, но не знае с кой се е захванал. Писна ми да крия чувствата си и да ме тъпчат. Аз съм човек като всички тях!

Аз: Ти за кой се мислиш! Аз съм нормално момиче като всички, само че ти не знаеш какво е момиче, защото спиш с малки кукли напомпани и боядисани от главата до петите! Слушай писна ми от теб това, че си най-известният в училище не те прави по-различен от другите момчета! Що не си гледаш работата и не завлечеш проститутката, която наричаш "гадже" в тоалетната и не я изч*каш едно хубаво, за да ти мине от това, че едно НОРМАЛНО момиче ти каза истината в очите. Как съм могла да те харесвам! Аре бегай! - леле като казах това и имах чуватвото, че камък ми падна от сърцето, но съм права.

Обърнах се без да го поглеждам и си тръгнах. Забелязах, че всички ни зяпаха. Много ми дремеше. Прибрах се, но се почувствах странно все пак аз го харесвах колкото и да беше лош. Имах чувството, че в сърцето ми има дупка, която може да запълни само той. Дори и да казах, че вече не го харесвах, не беше истина. Въпреки че напротив беше, защото май вече не го харесвах, а го обичах. Ето товя не го очаквах. Пуснах си 5SOS-Amnesia по случай разбитото ми сърце! :)

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

След като приключи унижението от една кучка. Да тя беше кучка. Всички ме гледаха в коридора.

Аз: Кво зяпате? Я се разкарайте! Аре къш!
Раян: Брато нямам думи! Как я остави да ти говори така?
Аз: Оооо само гледай какво ще стане! Тя не знае с кой се забърква! Яко ше си изпати повярвай ми! >:( Малка к*рва!
Р: Какво ше й правиш?
Аз: Ооо само гледай!
Р: Брато внимавай!
Аз: Споко бе не се дръж кат няква баба. Къде е оная Карла?
Р: Гаджето ти ли??
Аз: Да ве същата!
Р: Нз днеска я нямаше!
Аз: Ок аре аз ше си ходя бай.
Р: Бай!

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

Добре всичко съм измислил. Ще се направя че я харесвам. Есатествено "ше й се извиня" за постъпката. Охо нищо нз тя ще види на какво съм способен >:D.

На следвящия ден в училище

Пристигнах в даскало и започнах да се оглеждам за нея. Докато я търсех някой ме стресна. И кой беше? Раян естествено!

Р: Оо брат ко стаа?
Аз: Нищо - казах и продължих да търся. Раян забеляза и ми каза:
Р: Ако търсиш Клара и днес не дойде май се говори че е напуснала. Сори.
Аз: Недей да съжеляваш. Тя беше просто една играчка.
Р: Ами тогава кого търсиш брат?
Аз: Манди Кийт!
Р: ОНАЗИ която те направи на две стотинки? - Изгледах го злобно - Сори!
Аз: Да същата :)
Р: И що ти е?
Аз: Много питаш! По натам ше разбереш.

След като казах това видях, че в даскалото влиза Манди. Естествено се запътих към нея. Видя ме и се опита да ме избегне, но аз й препречих пътя.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Точно влизах в училище и кой се запъти към мен? Джъстин! Да точно той! Опитах се да го избегна, но ми попречи.

Аз: Кво искаш бе??
Дж: Нищо просто исках да се извиня и да ти кажа, че си права!
Уоу това наистина ли го каза Джъстин Бийбър???
Аз: Да бе да изобщо не ти вярвам! Сигурно пак си намислил нещо.
Дж: Не наистина съжелявам! Ам....искаш ли да излезем на среща?
Каквооооо??? Е тва вече не е истина нали? Трябва да се ущипя и да се събудя? Джъстин Бийбър ме кани на среща? Този който направих на нищо пред цялото даскало иска да излезе с мен? Е тва не е истина!
Аз: Ти не си нормален май! А? Май ти хлопа дъската?
Дж: Защо просто се опитвам да изгладя нещата м/у нас и да се извиня че се държах като най- великия човек на света. Е приемаш ли?
Аз: Ами...аз....Да добре нищо няма да загубя! Кога и къде?
Дж: Мястото е изненада! Ще те взема в 19:00 от вас. Става ли?
Аз: Да супер до довечера. :)

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.
Аз: Добре нямам търпение. :)
Наистина нямам търпение да те гледам как ще се мъчиш >:D. Едва ли нищо няма да загубиш :).
Аз: Ало Дан, Джъстин е.
Д: Здрасти Джей кво става как си?
Аз: Аз съм добре ти как си?
Д: Все същото работа работа и пак работа! Ти кажи защо звъниш?
Аз: Искам да наема хотелска стая и ресторанта за цялата вечер. Ще може ли?
Д: Естествено само кажи в колко и е твой.
Аз: Мерси значи в 19:30.
Д: Ок. За да наемаш целия ресторант значи момичето е специално а?
Аз: Повече от специално е.

Бележка: На снимката е Мади