One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Днес се смееш, но вчера ми се моли у нас!

Дж: Ще успееш ли да ми простиш Мади?!-Джей стоеше пред мен и ме гледаше умолително. Не бях сигурна какво да му отговоря.

Ако намеря сили да му простя, откъде щях да съм сигурна, че всичко нямаше да се повтори и той пак да ме зареже заради Хайди или някоя друга отново. А можеше да е и по-зле. Всичко това да се окажеше една игра между тях двамата, защото просто искат да ме гледат как де мъча, тъй като и двамата със сигурност знаят колко обичам все още Джъстин.

От друга страна ако не му простя отново аз ще страдам. Отново аз ще съм сама и наранена. Но пък добрата страна ще бъде, че може би от това да съм сама ще ме боли по-малко отколкото ако ме изиграе човека, който най-много обичам и на който най-много разчитам. Май взех решение.

Аз: Виж Джъстин...оценявам това, че си осъзнал грешката си. Също така, че идваш в...ъм 10:30 вечерта, за да ми се извиниш, но...-прекъсна ме.

Дж: Но?!-искрицата, която до преди малко гореше в очите му, на мига изчезна. Нещо в мен се пречупи, но...

Аз: Да има едно "но" както винаги. Та докъде бях стигнала?! А да! Съжалявам Джей мисля, че ще е по-добре и за двама ни да останем разделени!-усетих как очите ми се навлажняват. Не няма да плача! Няма да си позволя да ставам слаба пред него! Трябва да го убедя, че не ми пука от това, че се разделяме и няма да аз да съм наранената. Отново!

Дж: Мади повярвай няма да е по-добре! Нито за теб, нито за мен! В момента и двамата страдаме от това, че сме далеч един от друг. Аз съм сигурен, че и ти наел това, но има нещо което не искаш да ми кажеш. Повярвай ми наистина!

Аз: Съжалявам Джъстин!-вече бях станала от дивана и отидох до входната врата. През това време Джей проследи всяко мое движение. Хванах бравата на вратата и я отворих.-Мисля, че ще е добре да си вървиш. Вече е късно, а и не мисля, че има какво друго да си кажем-момчето стана от дивана ми и се насочи към отворената от мен входна врата. Премина прага й и се спря. Обърна се към мен и ме погледна изпитателно.

Дж: Сигурна ли си, че това е последното ти решение?!-каза някак безизразно и безчувствено. Това беше страно държание спрямо мен. Досега не беше се държал така. Е поне с мен де.

Аз: Да!-отговорих му и веднага затворих вратата. Не можех да издържам вече.

Свлякоха се на пода и заревах с глас. Болеше! И то много! Дали не направих най-голямата грешка в живота си?! Какво направих?! Отпратих единственият ми най-близък човек в този град. Какво щях да правя сега?!