Момичето С Червената Пелерина

Убийца

Стоях замислена. Всичко това беше повече от странно. Хейл ме беше помолил да го изчакам, докато открие нещо. Не го разбирам много... Докато чаках разглеждах татуса на ръката си. Тези цветчета бяха толкова красиви... Не мога да повярвам на всичко, което се бе случило. Само как се обърна животът ми! Е... Може би е за добро... Хейл се появи със заек в ръката си. От врата на животното капеше кръв, а аз се чудех кога Хейл беше по-страшен. Когато е с мъртво животно в ръка или когато е без него? Май и в двата случая води всички възможни класации.
-Ъъъ за какво е това?-попитах.
-Да упражниш силите си... Използвай покровителя в себе си.
-Ще пробвам...-казах и вдигнах рамене. Започнах да движа ръцете си и цветчетата придобиха кървав цвят. Видях кръвта в заека. Започнах да я наоравлявам с ръце и я изкарах от тялото му. Беше странно и може би ужасяващо отстрани. Изведнъж чух гласа на Хейл. Беше сякаш далечен и през някаква тръба.
-Върни я обратно!-каза ми и аз изпълнявах. Наоравлявах червената течност с ръцете си и тя отбово изпълни безжизненото тяло на животното. Отпуснах ръцете си и погледнах учителя си.
-Това беше адски добро и ужасяващо!-каза, като поклати леко глава.
-Ами... Благодаря, май ми се отдава!-казах и се засмях.
-Ще станеш много добра убийца!-каза той.
-Ъм... Не съм мислела за тази професия... всъщност предпочитам нещо друго...-каза мислейки, че той се шегува.
-Всъщност ще ти се наложи да го практикуваш, точно като родителите си.
-Разкажи ми за тях!-извиках, а той ми хвърли един от онези свои ледени погледи.
-Кигато бяхме на вашата възраст бяхме почти толкова наивни. Баща ти беше покровител, а майка ти бе като теб. Затова започнах със силите ти на покровител - очакваше се те да са най-развити. Ние бяхме деца, точно като вас. Майка ти ни обедини в глутница - смесена глутница и така станахме най-добрите сред най-добрите. Трябва да си наясно Каролин... Нещата не са толкова добри, колкото изглеждат... Ръцете ни се изцапаха с много кръв. Повечето беше на напълно заслужили го личности, но част от нея... Беше на невинни хора.-той сведе глава. Не мога да повярвам че това са били родителите ми.
-Но защо сте го правели?-попитах.
-Изчакай...-той нададе силен вой. След най-многи минута при нас дойдоха Изи, Даяна, Конър и естествено Дилън.
-Какво има?-попита Изи.
-Ще ви разкажа всичко...-той седна на тревата, а ние последвахме примера му.
-Е?-каза Конър, а аз му направих знак да мълчи.
-Всъщност всичко започна както при вас... И нас ни обучиха... Беше един възрастен повелител на въздуха.-при спомена, Хейл се усмихна. Така беше значително по-малко плашещ.-Казваше се Коро. Беше много умен и благодарение на него съм жив... Обучавахме се докато не достигнахме необходимото ниво, за да започнем битки. Сигурно се чудите срещу какво, но вампирите не са основната ни заплаха. Те са само работници. Представете си една фирма. Работещите са вампири, а шефовете... Тях наричаме просто Босовете на мафията. Така можем да говорим за тях и в присъствието на хора. А и не знаем какво са те. Много са могъщи и са нещо като теб Каролин...-той наорави кратка пауза, а аз преглътнах.-Въпроса е че те са се сформирали като група и са неописуемо силни. С родителите ви опитахме да разберем кои са, но така и не достигнахме крайната си цел. Знаем само за един от тях. Той е най-силен като вампир. Затова най-често бива определян като такъв, но всъщност е... Казах ви - като Каролин. Името му е Лемпрорир. Много е опасен. Виждал съм го само веднъж в последните осем години... Беше случайно на улицата. Той само ми се усмихна подло и ме подмина. Въпроса е че, те избиват хора. Напоследък изчезват все повече и повече и предполагам са мъртви...-той отново замлъкна. Това ли беше? Само това? Ако иска да ни тупне че и ние сме убили първия човек на пет!
-Какво се е случило с родителите на Кара?-пита Дилън.
-Те загинаха по време на битка... Последната битка... Ще ви разкажа за нея, когато му дойде времето. Родителите на Изадора са живи, но паметта им бе изтрита и не помнят кои са. А Конър... Неговите родители го изоставиха след като се роди.. Искаха да му осигурят спокоен живот...-той говореше, а аз се обърквах с всяка дума все повече и повече. Знаех че Конър е осиновен, но... Той сякаш бе се разстрои особено от новината. Може би го беше преживял... Или не?
-А какво стана с родителите ми после?-попита той.
-Оцеляха на последната битка... Или поне баща ти... Майка ти бе тежко ранена и не знам... Помня че се преместиха някъде на север. Възможно е майка ти да не е оцеляла, а баща ти може да е бил убит... Може и да са живи. Не ми пратиха дири едно писмо след заминаването си...-той вдигна рамене.-Възможно е да не им пука за добрия стар Хейл... Въпроса е, че вие сега сте тук...-каза и се усмихна, а ние го гледахме, като статуи.
-И какво се очаква от нас да направим?-попитах.
-Тук сте с мисия. Да станете по-добри от нас... Трябва да надминете уменията на родителите си и да усоеете да победите Босовете на мафията! Знам че ви звучи трудбо, но ще ви обуча!-каза Хеклин, а аз се ужасявах при мисълта колки хора може би щяха да загубят живота си!
-Значи няма как мама и татко да възвърнат спомените си?-попита Изадора с насълзени очи.
-Няма как...-каза с тъжен глас Хейл.-Опитвал съм, но...
-И как така ние не помним нищо!?!-попитах.-Все пак бях на девет, когато се случи! Помня пожара в къщата! Те умряха в злопоука!-не усетих кога бях започнала да викам.
-Помниш част от истината... Може би ще мине време... Това което видя бе твърде много за едно деветгодишно момиченце Каролин... Но всичко през което си преминала те прави единствено по-силна... А това те прави по-добра убийца.-дали бях готова? Можех ли да се оревърна в убийца? В една хладнокръвна убийца? Тогава с какво щяхме да сме по-разкични от Босовете на мафията? Нима щяхме да сме по-добри??? Едва ли! Щеше да има много смърт... Твърде много смърт... Жалко, че не го осъзнах тогава!

-*-*-*-*-*

Здравейте читатели! 1043 думи без бележката... Искам да ви благодаря, че все още четете, въпреки че качвам много рядко. Моля да изразите мнението си, извинявам се за грешките и дъааа май е това...