Момичето С Червената Пелерина

Невинна?

-Каролин ти не разбираш!-крещеше ми Хейл.-Същата си като майка си - глупава, млада и импулсивна! Да не пропускаме и факта, че си твърде самоуверена! Те са по-силни, имат преднина и цел! Не можеш да спасиш всички! Невъзможно е! Даяна вече е една от тях...-мълчах, не защото нямах какво да кажа, а защото някъде вътре в себе си знаех че той е прав. Нощта напредваше, аз въздъхнах... Може би наистина не бях напълни наясно с всичко.

-Добре...-казах, а всички ме изгледаха в стил "Тя се съгласи с това?!?", но на мен не ми пукаше. Не знаех по какъв друг начин да постъпя...

1 месец и половина по-късно

Парирах поредната атака на Изадора. През изминалия месец и нещо не се беше случило почти нищо - нямаше следа от  Даяна, нямаше убийства в града или нещо, което да говори за присъствието на босовете на мафията. Вече беше началото на май и времето беше много променливо. За миг живота ми се беше подредил до колкото това е възможно. Леля Мери беше обявила Даяна за издирване, но както и предполагате нямаше и следа от нея. С Дилън се сближихме още повече, той бе моята опора във всичко. Упражнявах силите си във всеки един техен ефект - вече се учех да концертирам енергията си и да я насочвам. Така в битка бих могла да изцеля раните на Изадора, без да помогна и на враговете. Точно в този момент тренирах с Изадора. Сабята беше силната ми страна и затова се справях "перфектно" според Изи. Всички напредвахме постепенно. Конър не беше същия. Постоянно бе разсеян и човек трудно можеше да го накара да свърши нещо при пълна концентрация. Според мен липсата на Даяна се беше отразила най-много на него. Изглеждаше спокойно, но вътре в себе си усещах как всичко тепърва предстои. Относно книгата, бяхме ударили на камък. Вътре нямаше нищо интересно, като цяло беше просто история за древно племе. Те открили тайни непонятни за човека - тайни за сила, за регенерация, за безсмъртие! Тези тайни, били скрити в магически предмет. Според легендата става въпрос за ключ, попит с кръвта на много невинни, убити от хора жадни за тези тайни. Ключът на истината бива дарен на древна лисица, която го скрива заедно със себе си, там където слънцето среща водата, където се сключва завета, там далеч от море, но близо до живот. Ако питате мен - отново шашава загадка, на която нямах отговор. Явно живота наистина се бъзикаше с мен! Пелерината стоеше винаги близо до мен, защото... Кой знае, кога щеше да ми потрябва? Понякога се питах, дали чакаме нещо да се случи, за да започнем войната... Хейл полагаше огромни усилия, за да разгадае загадката от книгата, но нямаше напредък. Поне вече бях по-добра в битките.