Момичето С Червената Пелерина

Банши

Стоях и гледах в една точка. Срещу мен стоеше някакво жалко подобие на човек. То нямаше лице, нито коса. Тялото му бе напълно нормално. Държеше пистолет, насочен към мен. Гледах го и не знаех какво трябва да направя! Бях ужасена от начина по който изглеждаше. Човек без лице! Какво значеше това? Чух изстрела и затворих очи, на давайки писък.

Станах до седнало положение и продължавах да пищя. От очите ми се стичаха сълзи. Някой светна лампата.

-Каролин! Спокойно, добре си! Всичко е наред! Било е просто кошмар...-Даяна ме гледаше притеснено и веднага взе телефона си. Отключи го. Беше едва три часа посред нощ. Тя набра Конър.

-Ало!-чу се сънения глас на момчето.

-Конър, тя сънува кошмар!-защо братовчедка ми звучеше толкова притеснена?

-Как се събуди?

-С писък!?-линията прекъсна, а аз не осъзнавах какво се случваше. Всичко все още беше объркано, а пред очите ми беше безликият мъж. Бях настръхнала, страхът ме беше обладал. Погледнах огледалото, което се беше пропукало. Виждах себе си и пукнатините, които правеха образа ми нереален. Бях уплашена и все още плачех. Даяна гледаше през прозореца в очакване. Изведнъж го отвори и през него влязоха цялата групичка. Дилън дойде при мен и ме прегърна.

-Успокой се! Всичко приключи! Беше просто кошмар... Разкажи какво сънува...-той говореше бавно, а при споменът, аз изхлипах силно. Спря да ме прегръща и застана до всички пред мен. Дори Хейл беше в стаята ми!

-Аз...-започнах несигурно.-Един мъж, ако не греша. Той беше без лице! Беше застанал пред мен и държеше пистолет. Беше ужасяващ! Изведнъж просто го натисна и аз изпищях! Не знаех, какво да правя! Беше толкова реално!-всички ме гледаха уплашено.

-Спомняш ли си обстановката?-попита Хейл.

-Май бяхме в склад...

-Мамка му!-изруга Дилън, като се въртеше в кръг. Изненадващо пак дойде и хвана ръката ми. Изправих се и той пак ме прегърна. Чувството беше... Приятно. Най-после бях в безопасност.

Другите излязоха през прозореца, като Хейл държеше Даяна, за да не си потруши костите.

-Какво значи това?-попитах.

-Явно някой е мъртъв...-преглътнах.-Това е част от способностите ти на банши. Предвестник на смъртта.