Когато се върнахме при останалите все още се чудех защо си бях изгубила времето в представяне, вместо да задам най-важните въпроси. Това което ми беше казала жената не би могло с почти нищо да ми помогне. Никога не бях чувала за подобно място като това от съня ми. Всъщност не мислех че някъде в града въобще има река. Хейл още щом ни видя ни затрупа с въпроси, а аз се огледах предпазливо. Фактът, че и мен ме търсят, ме притесняваше. Беше станало облачно и прикапа лек дъждец.
-Какво стана? Тя даде ли отговори?-попита.
-Не точно, умря преди най-същественото...-каза Изи и въздъхна.
-Умряла е?!?-Томас се ококори насреща.
-По-точно беше убита от един вампир, който бе довършен от Изи... Каза ще трябва да намерим мястото от съня ми.-забих поглед в земята.-Освен това спомена и че ме търсят.
Дилън и Хейл казаха напълно различни неща по едно и също време, следователно не разбрах нито единия нито другия. Те се спогледаха. Върколакът реши да започне първи този път.
-Според мен е почти невъзможно да съществува подобно място...-каза, като поклати глава.
-И кой по-точно те търси?-попита Дакота.
Не бих казала, че е напълно невъзможно... А за въпроса - нямах отговор.
-Китсунето не каза нищо повече. Знам само че в града няма реки или водопади.
-Не е точно така...-възрази ми Хейл.-Знаете ли откъде идва името на града ни - Mountain Rocks?
-От планините, заграждащи ни от северната страна?-предположи Даяна, имаше логика.
-Правилно, но истината е че от другата страна на планината се намират огромни масивни скали, от които извира река. Там живеят могъщи шейпшифтъри, които рядко допускат някой до тези места. Истината е че по време на войните, именно там са се криели войниците, понеже се говори че е пълно с пещери и тайни тунели. Това е най-близката река в околността и според мен единствената. Пътят за нас е два дни, тъй като ще стигнем доста бързо. Но определено няма да бъде лесно да се доберем до долината в подножието на камъните. За нея наистина не знам нищо. Шейпшифтърите са опасни създания.
-И какво точно са тези шейпнеща си?-попита Дилън и ме прегърна през кръста.
-Шейп-шиф-тъ-ри...-повтори ясно Хейл.-Те са всичко! Тоест не всичко, като в смисъла на Каролин, но всичко като животни - те могат да се превърнат във всичко! Неописуемо силни създания черпещи сили от звездите. Сериозни противници, далеч не са за подценяване...-въздъхна.
ВИ ЧИТАЄТЕ
Момичето С Червената Пелерина
ФентезіИмето ми е Каролин Фокс, на седемнадесет. Родителите ми починаха, когато бях на девет. Един ден я открих до гроба им. Червената пелерина. С нея отключих способности за които никога не подозирах. Разбулих много тайни, научих много неща. Най-важния ур...