Момичето С Червената Пелерина

Бойни умения

След дългия разговор с Хейл се прибрах заедно с Даяна. Не разговаряхме много по пътя, мисля че беше сърдита за нещо. Не бе нещо ново - често се обижда за нещо... Тя си е такава, затова съм свикнала вече. Леля беше в кухнята. Чичо още не беше изписан от болницата. На масата бяха сервирани печени зеленчуци - картофи, тиквички, моркови и т.н. Хапнах колкото се може по-набързо, докато братовчедка ми разговаряше с майка си. Общо взето говореха за скучни според мен неща. Аз се изнизах от кухнята и се заизкачвах по стълбите.

-Лека нощ Мари!-провикнах се, а тя ми отвърна със същото. Веднага щом влязох в стаята седнах на леглото си и се вгледах през прозореца. Мернах един дух в тъмнината. Вече свикнах да се разкарват около мен. Прибрах пелерината под леглото си и се вгледах в безкрайните звезди. Толкова далечни и красиви... Толкова неща ми предстояха... Едва ли някога бих допуснала грешките, които предстоеше тепърва да извърша. Жалко наистина, че не можем да връщаме времето... В стаята влезе Даяна, а аз реших най-после да говоря с нея.

-Е?-попитах.

-Какво?-тя ме изгледа странно.

-Знам, че ми се сърдиш за нещо, просто кажи какво е, няма смисъл да гадая...-повдигнах вежда и я гледах в очакване.

-В какво ни забърка само...-тя ме гледаше обвинително, не очаквах това.-Родителите ми едва не умряха, аз сега трябва да се защитавам от вампири и някакви босове и шансът да се превърна в убийца е голям. Нима не е нормално да се сърдя? Аз по-скоро съм гневна!

Слушах как Даяна излива всичко, което я дере отвътре. Разбирах я, забъркахме се в твърде много неща. Дали наистина трябваше да й казваме? Та тя е просто човек, няма сили, които да използва... Просто й кимнах и легнах. Гледах звездите, докато не заспах... На сутринта станах рано. Вече забравих кой ден сме. Май е събота. Ох ще си извиня отсъствията. Трябва да поспя. Тъкмо затворих очите си, когато странен шум привлече вниманието ми. Изправих се до седнало положение и се огледах. В единия ъгъл на стаята ми стоеше дух на жена. Мисля, че нея бях видяла вечерта.

-Какво искаш?-прошепнах.

-Той те вика!-каза грубо тя и изчезна. Погледнах през прозореца, долу ме чакаше Хейл. Оффф! Облякох си  едни дънки и сив суитчър. Сресах косата си, колкото да не е като кошер на оси и побутнах Даяна.

-Пст, Даяна!-тя едва отвори очите си.

-Какво искаш от мен!-смотолеви.