Станах от студения каменен под и застанах отстрани до Томас и Изи и наблюдавах с интерес всяко движение на младия вещер. Той застана в центъра на кръга и ми хвърли една самодоволна усмивка. Извъртях очи и продължих да го наблюдавам. Появи се същият неонов куб, само че от тази страна беше почти прозрачен и можех да наблюдавам всяко едно действие на човека отвътре. Появиха се оръжията, а той за разлика от мен, веднага реагира, като нож и пистолет. От една страна изскочи вампир и Дилън веднага реагира. За мое учудване го застреля в рамото, а когато съществото се сгромоляса на земята го застреля още веднъж в крака и след това метна ножа, който се заби в сърцето му. Погледнах Изи, която упорито пишеше някакви неща в тефтера си. Забелязах странни думи като "върбинка" и "Отвара на Кровски". Дилън излезе доста по-спокоен от мен.
-Браво Дилън, запомнил си това, което ти казах предния път.-каза Изадора и му се усмихна. През това време Конър застана в кръга и Хейл задейства симулатора. Това, което забелязах беше, че Конър се справяше перфектно в ръкопашен бой, като накрая взе едно копие и прониза врага. Справи се по-бавно от Дилън, но резултата му беше впечатляващ. Тогава Том тръгна към симулатора, изглеждаше спокоен. Влезе и първото оръжие, което грабна беше... е се учудите, но той не взе нищо. Когато вампирът изскочи, Том се хвърли срещу него и съответно беше ранен. В крайна сметка се измъкна от лапите му и грабна един арбалет. Учудих се с каква точност улучи главата на звяра. Всичко се случваше доста по-бързо от очакваното. Даянасе справи перфектно в битката с някакъв меч, но не разбрах особено какъв, Изи пише грозно! След като братовчедка ми приключи, беше доста изтощена и имаше рана на едната ръка. Подадох й своята, за да се изправи от земята и тя я пое.Хейл не влезе в симулатора, а наблюдаваше движенията на Изадора.
Преди да влезе в кръга ни погледна и заговори.
-Добри сте, но ви трябва още... Вижте как обучаваха мен!-тя влезе и кубът около нея стана лилав и бе доста по-голям от зеленият. Тя грабна едно нунчаку и го размаха във въздуха. Втурна се с вик към единия вампир и започна да върти оръжието и скоро врагът беше повален. Тя грабна едно Нинджато и го прониза. Остави нунчакуто на пода и тръгна с все сила към вампир номер две. Вместо да го прониже, тя отскочи и докато той реагира, го уби в гръб. Третият вампир, уби с копие, което се заби право в сърцето му. Последният беше най-страше и силен според мен. Той нададе рев и тръгна към нея, но тя не се уплаши. В ръката й изникна сребърна кама, като тази от татуса й. Когато звярът се нахвърли върху нея, тя го прониза с камата и той се превърна в пепел. Неоновия куб се разпадна, а ние я гледахме с отворени усти.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Момичето С Червената Пелерина
ФэнтезиИмето ми е Каролин Фокс, на седемнадесет. Родителите ми починаха, когато бях на девет. Един ден я открих до гроба им. Червената пелерина. С нея отключих способности за които никога не подозирах. Разбулих много тайни, научих много неща. Най-важния ур...