Необичайна Любов

Част Единайста

Сигурно може да се досети те в кои ръце паднах.  Мм да познахте Веселин. По дяволите точно както се запознахме.
-Добре ли ст... Адела?
-Хей ам.. съжалявам залитнах.
-Колко си пила?
-Амии доста. Аз ще отида до тоалетната и ще се върна при Ник така, че чао.
-Нее почакай трябва да говорим.
-Веско няма какво да говоря с теб всичко между нас приключи не го ли разбра вече?
-Не моля те изслушай ме. Ти ми влиаеш добре не мога да си представя живота ми без теб моля те прости ми.
-Не мога да го направя, не разбрали аз обичам друг не теб.
-Адела моля те...- той тръгна да ме целува, но аз се отдръпнах.
-Какво по дяв...- докато се усетя той ме беше вдигнал и ме носеше към мъжката тоалетна.
-Помощ... Никк..помогни миии -изкрещях.

От името на Ник:
Притеснявам се за Адела много се забави. Тръгнах към тоалетните да видя дали нещо не се случило. Изведнъж чух писък. Беше Адела. Затичах се към нея. Когато видях, че тя беше носена на от Веселин полудях.
-Остави я веднага.
-Никк моля те помогни ми.
-Веско моля те пусни я.
-Ти ми я отне. Сега е време за отмъщение.
-Какво отмъщение? Ти беше този, който ми беше като брат и ти беше този който ми открадна Мади на времето, сега тя е курва заради теб, щото я заеба и тя реши, че никога няма да може някой да я обича и реши само да се възползва от момчетата. Ти си същия. Сега пусни Адела.
-Остави ме намира идиот такъв.
Той я пусна, защото не искаше да го ступам пак набързо.
Адела ме прегърна много силно и се разплака.
-Блягодаря ти. Обичам те!
-И аз теб мила, но моля те не плачи.
-Добре. Нека се махаме от тук.
-Хайде ела.
От името на Адела:
Качихме се в колата и Ник тръгна да пали, когато осъзнах, че сме пили алкохол.
-Ники, недей. Пили сме алкохол не можеш да караш.
-Права си.
-Ще повикам Нейтън да дойде и да ни закара до нас, ако си съгласен де.
-Добре, но е два през ноща няма ли да спи?
-Ней ли? Не.
.....
-Ало Адела здрасти!
-Здрасти Ней, ам ти още ли си в нас?
-Туко що излязох. Защо да не се е случило нещо?
-Не, но искам една услуга. Ще можеш ли да дойдеш да ни вземеш, защото с Ники сме пили и двамата не можем да караме.
-Добре идвам.
-Мерси много.
Нейтън дойде след 10 минутки. Закара ме до нас и после Ник до тях. Качих се в мезунета. Антани беше заспал пред телевизора в хола, а в кухнята имаше сумати чинии и чаши, който трябваше да съм измила до сутринта. Отидох към кухнята и ги измих. След това оправих хола като се стараех да не събудя Антани.
-Хей сестричке кога се прибра? Не съм те чул.
-Преди малко. Хайде стани за да легнеш в твоята стая.
-Добре, но ми помгни да отидя до нея за да не ми се разшие шева.
Изпратих го до стаята му и се отправих към банята. Взех си много дълъг душ и отидох да поспя.

08:34
Олее успах сеее. Ужас преди един час трябваше да сме на летището и да посрешнем нашите. Изтичах до стаята на Антани, но него го нямаше.
Взех си телефона и му звъннах
-Ало сестричке! Явно си станала.
-Да, но ти къде си?
-С мама и тате в колата сега се прибираме.
-Но ти как си успял да станеш сам?
-Ще говорим за това като се прибера сега ще затварям.
-Добре, чакам ви!
Родителите ми се прибраха. Толкова много ми липсваха. Мама ми беше донесла една много хубава чанта, кутия с бонбони и 3 тънки якета. Показваха ми различни снимки от Франция.
Вече стана 18:00 часа и мама предложи да отидем на семейна вечеря. Оправих се набързо и излязохме. Когато се прибрахме, бях много изморена и за това си легнах рано.