Необичайна Любов

Част Двадесет и Шеста

Спряхме пред едно заведение точно в центъра на O. C. M.
Аз си поръчах яйца на очи с бекон, а Джак омлет. Закусвахме и си говорихме. Изведнъж някой звънна на Джак.
-Ало...Да...Къде е...Добре утре ще дойда за да разбера всичко с подробности...Чао.
-Какво се е случило?
-Намерили си брат ми.
-Така ли къде е?
-В Париж.
-Ще заминеш за да се видиш с него нали?
-Ще се наложи имам толкова много въпроси.
-Аз ще дойда с теб.
-Не ти ще седиш в щаба докато не се върна за да си в безопастност. Не искам нищо да се случи с теб.
-Усещам загрижеността ти, но искам да дойда с теб на всяка цена!
-Добре немога да споря с теб. Но ще си плътно до мен и няма да се отделяш, чу ли?
-Дадено.
Вече бяхме приключили с закуската и платихме сметката и излязохме. Тръгнахме и забелязах един магазин за сладки работи и реших да си взема няколко шоколада.
-Джак ще спреш ли при този магазин искам да си взема шоколад?
-Добре, сладкиш.
Той спря и аз излязох. Влезнах вътре това място беше като рай за мен. Започанах да разглеждам из купищата шоколади. Взех си два с бонбони, един с цели лешници и един с всякакви видове ядки. Когато се отправих към касат се сблъсках в някого. Обърнах се и какво по...
-Ив, какво правиш сама тук?
-Адела млъкни. А ти защо ме упои?
-Ти не разбираш....
-Ти вкара приятеля ми в затвора по дяволите.
-Знаеш, че аз държа на теб и ис...-бях прекъсната от нея.
-Ти вече не съществуваш за мен разбра ли?
Погледнах я в очите и с огромна болка, а те излъчваха омраза. Платих шоколадите си и излязох. Влязох в колата със сълзи на очите си.
-Какво се случи?
-Тя ме мрази. Толкова много направих за нея, а тя ми заби нож в гърба.
-Кой?
-И..ва.
-Може би е било за добро.
-Сигурно.
Джак ме прегърна и избърса сълзите ми. Щяхме да звъннем на момчетата да се разберем къде да се чакаме, но видяхме петте луксозни автомобила да идват към нас. Момчета излязоха и ние последвахме примера им.
-Ее гълъбчета готови ли сте?
-Дийн това няма ли да ти омръзне?
-Никога!
-Ние сме готови така че да тръгваме за Ню Йорк.
Казвайки това всички се качиха в колите си. Обърнх поглед към магазина и видях как Ива ме гледаше. Ее явно това беше края.

***

След три часа и половина бяхме в Ню Йорк. Джак спря пред страдата, която живеех.
-Е аз ще слизам. Ако искаш я вземи утре ще ми я върнеш.
-Добре, но сигурна ли си че искаш да останеш сама?
-Да сега искам просто да си събера мислите. Не се притеснявай за мен.-целунахме се и слезнах.
По незнай причина се чувствах смазана. В главата ми всичко беше такава бъркотия. Влезнах и веднга се запътих към банята си. Напълних си ваната и се потопих в нея. Усетих как всеки мой нерв се отпускаше. Два часа киснех във ваната и вече трябваше да се оправям, защото исках да си почина с малко сън.
***
Събудих се от телефона си. Имах съобщение.
"Знам, че вече не изпитваш нищо към мен, но за разлика от теб моите чувства не са угаснали. Ще те помоля само за едно. Имаш резервиран билет за Париж утре. Просто искам да те видя за последно.
Твой вечен: Никалас!"
Незнам какво да направя искам да се сбогувам с него, но не мога. Обичам и то много Джак. Искам да прегърна брат си. Изведнъж телефона ми звънна.
-Ало съкровище събудих ли те?
-Не Джак, току що станах.
-Какво се е слущило?
-Ник ми е пратил билет за Париж утре. Иска да се сбогува с мен за последно. Незнам какво да правя.
-Аз ти звънах за да ти каза, че и аз заминавам за Париж и понеже и ти искаше да дойдеш с мен аз ти запазих билет и за теб.
-Добре. А какво стана с брат ти?
-Има хора които го следят. И са ми дали само адрес.
-Искам да се видя с Антани.
-Имаме план.
-Какъв план?
-Ще направим малко нападение на тях.
-Какво не искам да убиват или да вкарате в затвора брат ми.
-Спокойно ти за това задължително ще дойдеш за  да можеш да го спасиш.
-Не съм много сигурна в това.
-Спокойно всичко ще е наред. Утре ще дойда да те взема.
-Добре.
-Искам да си спокойна. Чули ме?
Сълза се спусна по бузата ми. Едвам едвам отговорих.
-Добре скъпа обичам те. И моляте не бъди тъжна.-Джак
-До скоро.
Затворих телефона и си взех лаптопа. Започнах да ровя в интернет за някаква информация за Грек Гилински. Нямаше никаква информация за такъв човек, освен някаква новина, която привлече вниманието ми.
"Шеснайсет годишно момче за малко не уби брат си.
Оказа се, че това са децата на известни банкери..."
Не исках да продължа с четенето на това. Щях да се разплача, но огромното ми желание да разбере какво пише по нататък надделя.
"...Шеснайсет годишния Грек Гилкнски счупи ваза в глават на по-малкия си брат  Джак Гилински. Това са децата на най-известните банкери в щата. Възможно е това да се е случили заради спор за момиче или пък наркотици. Всичко е възможно. От източник имаме информация, че Грек ще замине в пансион в Париж. Повече информация в утрешния брой."
Боже това не се случва Джак щеше да ми каже ако бяха за наркотици. Та това са медиите само за да имат рейтинг пишат глупости. Разгледах статията по-надолу имаше тяхна снимка. Бяха перфектното семейство. Сетих се за нашите почивки. Когато бяхме наистина заедно майка ми, баща ми и ... боли ме толкова много, че не си говорим. Но аз на всяка цена ще го измъкна от това, което се е забъркал.
Станах от леглото си и се запътих към стаята на Антани. Все някъде трябваше да има някаква информация за групировката му. Започнах да ровя из папките му. Без да искам бутнах нашата снимка, която беше бюрото му. Леко се пукна, но това не ми направи огромно впечетление от колкото плика, който беше зад снимката...

Отново се извинявам за ОГРОМНОТО закъснение. Просто ми наближават изпити и съм заедта с учене. Моля за разбиране. Скоро ще ви се реванширам за закъсненията.
*!#:&
Мислите ли, че Грек ще се срешне с Джак? А дали Адела, ще спаси брат си от мафията? А какво ли ще пише на бележката?...COMMING SOON!!!

Извинявам се, ако има правописни грешки.

1059 думи