Част Тридесет и Четвърта

101 6 0
                                    

Прегръдката беше толкова силна и чувствена. Брат ми най-накрая усетих аромата му.

-Адела какво правиш тук? Защо не си в Ню Йорк?
-Исках толкова много да те видя, но трябва да тръгвам...
В това време Джак ме дръпна и ми каза да тръгваме бързо. Целунах Антани по бузата.
-Моля те не казвай на никой, че съм тук моля те!
-Добре, сестричке. Обичам те!
С Джак бързо се качихме в колата докато никой не ни е видял. Минахме да взема парите от наградата си. Момчетата бяха в колите и ни последваха. Тъкмо излизахме и колата на Ник пресрешна пътя ми. Джак слезе от колата.
-Какво си позволяваш пикльо?
-Какъв си ти бе? Искам да видя Адела.
Джак го удари и се качи в колата ми.
-Адела ТРЪГВАЙ БЪРЗО!
Натиснах газта и тръгнахме в колата имаше мълчание.
-Джак няма ли да кажеш нещо?
-Скъпа тази гонка много ни усложни плановете.- погледнах го за момент и си върнах погледа към пътя.
След 20 минути бяхме пред имението ни. Влезнахме и всички седнахме на дивана в хола.
-И така тази гонка много привали плановетени. Сега те знаят ,че Адела е тук следователно знаят, че и аз съм тук-каза Джак.- трябва утре да говоря с Майкъл утре и да измислим нов план за действие. Колкото и да не ми се иска брат ми трябва да го заловим.
-Дадено- каза Лео.
-Аз мисля, че Веселин вече не е нужно да го спасяваме само братя на Адела.
-Крис защо така си смени мнението?-попитах аз.
-Защото вече нямам чувства към него, а към..- Дийн я прекъсна.
-Към мен. Ние сме заедно!
-Ох, слава богу най-накрая го забрави радвамм се Крис- бях се зарадваа приятно и отидох да я гушна.
-Честито, брат- честитиха му на Дийн всички момчета.
-Е нека да го отпразнуваме като си поръчаме нещо за вечеря- предложи Дийн.
-Нека да си поръчаме пица.- предложи Тайлър.
Поръчахме си пици и десерти. Когато се наядохме всеки си отиде по стаите. А аз и Джак отидохме на терасата и седнахме на люлката.
-Какво ще се случва от тук нататъка?
-Не знам скъпа не знам, но трябва ти да мислиш за човечето в корема ти! И трябва вече да забързаме нещата с развалянето на групировката. Защото те ще ни нападнад скоро, ако седим и бездействаме.
-А ти какво ще правиш с брат ти?
-Колкото и да не ми се иска ще трябва да го предам пречини толкова щети на теб и на брат ти и на още много хора. Та той уби родителите ни. Просто не мога да си го простя.
-Спокойно ще се справим и всичко ще е наред.
-Хайде да се качим в стаята. Беш дълъг ден и трябва да си починем.
Качихме се се в стаята и си легнахме. Джак ме гушна и заспахме сладко.

Сутринта 7:00
Събудих се рано и реших да отида да потичам. Станах леко за да не събудя Джак. Обух си черен клин, потник в цвят бордо и черни адидаски. Излязох и си сложих слушалките и почнах да тичам. Тичах около 1 час и телефона ми звънна беше Джак
- Ало.. скъпа къде си?
- Реших малко да изляза да потичам, след 20 минути ще се прибер... КАКЪВ СИ ТИ ПУСНИ МЕ ДЖАКК ДЖАКК ПОМОЩ....
- АДЕЛАА... АЛОООО.. КАКВО СТАНААА..?

ТАЗИ ГЛАВА Е МАЛКО КРАТКА. АЗ СЕ ЗАВРЪЩАМ С ПЪЛНИ СИЛИ! АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА ИСТОРИЯТА МОЛЯ СЛОЖЕТЕ ЗВЕЗКИЧКА ИЛИ КОМЕНТИРАЙТЕ❤❤ ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА МЕН!!!💋

Необичайна ЛюбовDonde viven las historias. Descúbrelo ahora