Необичайна Любов

Част Трийсет и Втора

Събудих се във видимо добро настроение. До мен лежеше Джак. Косата му се беше разрошила. Беше доста сладък. Станах за да си взема душ и да се оправя.

След дълъг душ се посъбудих и вече не ми се спеше чак толкова. Влезнах в стаята а Джак още спеше. Голям поспаланко се оказа. Свалих хавлията и облякох черно дантелено бельо. Стоях пред гардероба и се чудех какво да облека. Усетих топли ръце да обръщат кръста ми. Обърнах се и лицата ни бях на милиметри едно от друго. Страстната целувка, която получих цялата потръпнах.
-Защо не ме събуди принцесо?
-Защото спеше толкова сладко,че не исках да те будя.
-Добре тогава ела да си направим закуска.
Джак ме вдигна като булка и ме занесе до кухнята. Бях само по бельо. Добре че нямаше никой. Чакай малко защо няма никой.
-Къде са всички?-попитах и видях една бележка на плота. Отидох и я взех в ръцете си.
"Адела, Джак
Ние отиване да изберем коли за довечера. А Криси отива на пазар."

-Така значи оставили са ни сами. Какво искаш да ти направя?
-Омлет.

Свършихме със закуската и тръгнахме нагоре към стаята, когато се чу позвъняване от врата. Джак отиде да отвори, а стоях на стълбите и гледах натам.
-Добър Ден. Търся Джак Гилински и Адела Робъртс.
-Аз съм Джак, но защо ви трябвам и защо е замесено името на приятелката ми?
-По-спокойно пич. Трябват ми подписите ви за гонката довечера. И знаете каква е таксата за участие.
-И каква е тя?-намерих се в разговора защото не знаех за въпросната "такса участие".
-5000€ и пистолет.
-Дадено. Kъде да се подпиша.
-Тук-подписах се и отпратих момчето.

-Каква е тази такса?
-Амии аз не ти казах.
-Какво не си ми казал?
-Това е част от плана ни. Тази гонка е незаконна и от мой източници брат ти и групировката му ще участват.
-Защото не ми каза?
-Не трябваше да се състезаваш но ти настоя и реших да ти кажа.
-Добре няма значение. А аз ще съм с моята кола ами ти?
-Чакам да дойде Lamborghini-то което поръчах.
-Аз отивам да потичам, а ти си вземи душ.
-Добре скъпа пази се.
Облякох къси панталонки, суитшър на Nike и маратонки. Слязох по стълбите и излязох от имението.
Тръгнах по алеята. Случайно се сблъсках с някой.
-Съжалявам.-казах и погледнах човека в очите. Оо не Веселин.. бързо тръгнах напред и започнах да тичам още по-бързо. Дали ме разпозна. Аз бях с боядисана коса и има минимален шанс да ме е разпознал.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВЕСЕЛИН:

-Съжалявам.-някакво момиче се блъсна в мен, погледна ме и веднага тръгна. Толкова приличаше на Адела. Единствено косата и беше различна. Дали е възможно да е тя? Успях да и направя снимка в гръб. И тръгнах към имението ни.