Необичайна Любов

Част Двадесет и Трета

Разбудих се, завъртях се и взех телефона си от нощното шкафче. Натиснах по дисплея 01:49 оставаха още близо три часа и трябваше да тръгваме за първата ми мисля в ТОБУ. Бях колкото развълнувана, толкова и притеснена. Станах леко като се стараех да се събудя Джак. Видях, че бях само по тениска. Отидох до големия прозорец и се загледах. Гледката беше удивителна виждаше се целия Ню Йорк. Стоях така близо 20 минути, след което реших отново да се върна при Джак в леглото. Сгуших се в него и заспах отново.
***
-Принцесо, ставай.
-Още 5 минутки.
-Добре тогава аз ще си оправя багажа, а ти да си станала чу ли.
Измрънках нещо и се обърнах на другата страна. След 5-10 минутки усетих целувка по челото си.
-Хайде ставай да не би да искаш да си изпуснеш първата мисия.
-Мнее.
Той ме гушна и ме вдигна на ръце и ме изправи на крака. Отидох в банята за да се оправя. Измих си лицето, сресах косата си и си измих зъбите. Джак се обличаше. Аз реших да направя същото, защото щяхме да закъснеем, ако се мотах още.  Обух си черни дънки, които бяха скъсани на коленете, черен прилепнал потник, черното ми кожено яке и черните ми кецове на Converse. Оставих розово-русата коса си спусната. Взех си бързо спиралата и очна линия и се гримирах.
-Ако знаех, че ще се бавиш толкова щях да те събудя два часа по-рано.
-Ейй, не съм толкова бавна.
-Оо напротив мила.
Направих му нацупена муцунка и той дойде и ме целуна и аз се засмях.
-Готова ли си?
-Да.
Взех си сака и тръгнахме към гаража.
-Амм с моята ли ще ходим, беб?
-И дума са не става ще ходим с моята. Ще стигнем по-бързо.
-Мислиш, BMW-то ти ще ни закара по-бързо от моето Lamborghini ли?
-Даа. Разбирам повече от коли от колкото момчетата.
-Добре принцесо слушам те, но ако не ни закараш до Ocean City Maryland за не повече от три часа, ще ти се наложи да си признаеш, че Lamborghini-то е по бързо от BMW-то ти.
-Дадено. Значи аз карам.
-Мда.
Отворих багажника и сложих сака си и ножовете с двата пистолета си. Само да кажа, че бяха законни. Джак направи същото.
Заех шофьорското място и потеглихме.
След 20 минути спрях пред имението. Там се бяха наредили пет автомобила.
Естествено няма да пропусна да кажа какви бяха те.
Имеше две Lambo-та. Един Mercedes S-клас. И две AUDI-та R8. Спрях точно зад тях и с Джак слязохме от колата.

-Вече всички сме тук. Е пожелавам на всички успех и най-много разчитам на вас двамата-той посочи мен и Джак.- сега ще покажеш на какво си способна Адела. Успех отново на всички.

Всички кимнахме и се качихме по колите си. Всеки беше сам с колата си, но само аз и Джак бяхме заедно. Включих телефона си към главния компютър на колата ми. Влязох в навигацията  на колата и я нагласих по най-краткия маршрут и включих таймер за 3 часа.

-Е сега да видим дали няма да мога да се справя.

-Обичаш предизвикателставата, а?

-Разбира се!

-Знаеш ли незнам за кой път може да ти го казвам, но си удивителна. Всяка една част от теб е изпълнена с любов. Обичам те, АДЕЛА!

-И аз също те обичам Джак.- той хвана ръката ми и я целуна.

Той наистина държи много на мен. Обича ме и аз го обичам дано всичко  да е наред между нас. Имам две провалени връзки зад гърба си. Какво ли прави Ник сега сигурно е много тъжен. А Антани? Оо не Антани. Големия ми брат, който винаги ме е защитавал и винаги е поставял мен преди всичко дори и пред самия него си. Липсва ми неговата топла прегръдка, с която винаги ме даряваше преди да заспя. Стекоха се две сълзи от сините ми очи.

-Хей добре ли си?-попита ме Джак, а аз бързо избързах сълзите си.

-Да, добре съм.

-Не не си. Кажи ми, трябва да ми имаш доверие.

-Спомних си за миналото. За брат ми и това как оставяше мен на първо място преди всеки и всичко. А сега ме мрази.

-Как може да те мрази. Та той ти е брат. Не ти се сърди, сигурен съм.

-Дано да си прав.

-Виж ще ти кажа нещо, което не съм казвал на никого. Родителите ми бяха убити на мястото където работеха. Аз имам по-голям брат. Той още от 16 годишен родителите ми го пратиха да живее в Париж. От тогава не сме си говорили. Когато бяхме малки постоянно се карахме, когато тъкмо беше станал на 16 се бяхме сбили и той беше счупил ваза върху главата ми. Аз бях изпаднал в кома. Стоял съм 1 месец в кома. Тогава родителите ни решиха да ни разделят. Когато беше погребението на родителите ми се бях опитал да се свържа с него, но не успях. Донякъде изпитвам вина, че заради мен родителите ми бяха принудени да живеят с едното от двете си деца. Той получаваше огромна сума пари от нашите за компенсация.

-Как се е казвал?

-Грек.

-Опитвал ли си и други начини да се свържеш с него?

-Какво ли не опитах, но без резултат.

Измина вече час от както пътувахме. Говорехме и се смеехме с Джак.

-Трябва да заредим. Ще се обадя на момчетата да им кажа.

***

-Слушаме, Адела.

-Ние с Джак спираме да заредим и ще ви настигнем.

-Та то вие сте с около 50km пред нас.

-Хахаха да така е. Е ще се видим в хотела. До чуване.

-До чуване!