Необичайна Любов

Част Двадесет и Осма

Събудих се от алармата на IPad-а си. Беше 02:20. Отидох при Кристин за да я събудя, но усетих някаква позната миризма. Слязох по стълбите и се запътих към кухнята. Крис беше направила палачинки и ги слагаше на бар плота.
-Хей ти се събуди.
-Мда, ти си сготвила?
-Да не го очакваше от мен нали. Все пак аз съм разглезаното момиче на татко според вас, но всъшност аз мога да готвя всякакви неща.
-Ухаа доста хубаво изглеждат!
-Ето пробвай.
Това пък изобщо не го очаквах. Палачинките бяха много хубави. След 10 минути нямаше нищо в чиниите. С нея отидохме в дрешника ми за да си избера дреха. Облякох си сиви скъсани дънки, сива жилетка, бели кецове на Converse и бяла данталена блуза. (Снимката горе). Кристи беше с черни дънки и бяла тениска и кожено яке. Бяхме готови и аз си извадих куфара си и прибрах ножовете и пистолета си от сейфа в стаята ми и ги пъхнах в куфара. Ножовете ми бяха графирани с инициалите:
"ADELA ROBURTS 01.06.1998"
Всеки един нож беше така надписан. Заключих куфара с код и тръгнах по стълбите. Забелязах, че Кристин говори с някой.
-Джак!-казах и се затичах към него и той ме прегърна.
-Готова ли си съкровище?
-Да.-казах, но изведнъж усетих как нещо се надига от корема ми и тръгва нагоре по гърлото ми. Бързо изтичах до банята. Пфф повърнах. Надигнах се, измих си лицето и зъбите. Усетих как някой ме гледаше. Бяха Джак и Кристин.
-Ад добре ли си?
-Спокойно Крис добре съм, не се безпокой за мен. Сигурно е от пицата вчера.
-Сигурна?-попита Джак.
-Да-казах и го целунах.
Той сложи ръка на талията ми и ме поведе към колата ми.
Аз застанах до него,той зае шофьорското място, а Кристин седна зад мен.
След 30 минути бяхме на летището. Не минахме през главния вход, а през друго място.
-Джак, глявния вход е там.
-Знам, но ние сме с частен самолет на правителството. Спокойно наш човек ще пилотира и ще сме сами. Просто няма да минаваме през проверки.
Той сложи ръка на бедрото ми и ми се усмихна като ме погледна за момент и се средодочи към пътя.
Спряхме пред една бариера.
-Име?-каза мъж с дрезгав глас, който излезе от кабинката.
-Джак Гилински.
-Спусни прозорците.- те бяха черни и не се виждаше нищо.- госпожици ще ми кажете ли имена си?
-Адела Робъртс.
-Кристин Торин.
-За Робъртс и Гилински имам информация, но за Торин не.
-Тя ще пътува извънредно с нас.
-Е добре тръгвайте. Самолет номер 3206. Колата я оставяте до самолета и ще я качат.
-Благодарим.-каза Джак и тръгна напред.
Спряхме пред самолета и излезнахме. Отворих багажника и взех сака си и куфара. Джак и Крис също направиха това и тръгнахме да се качваме. Аз седнах до прозореца, а Джак срещу мен, а посредата имаше маса. Самолета беше доста голям. Биваше си го. Джак извади MacBook-а си и го отвори. Чудех се дали да му покажа папката. Може да е някаква следа.
-Джак...ам..
-Какво има?
-Вчера бях в стаята на Антани и намерих това.-подадох му папката- мисля, че ще ти е полезна.
-Не може да бъде. Бях получил подбно писмо преди няколко месеца.
-Какво пишеше на него?
-Беше някаква нищожна информация за брат ми, която изобщо не ми погна.
-Възможно ли е тук да има повече информация?
-Не съм сигурен, но мисля, че има нещо.
Изведнъж се чу шум и погледнах през малкото прозорче. Не може да бъде...
Дийн, Лео, Тейлър и Мейсън слязоха от черен Rangе Rover. Свалиха пет черни сака от багажника и се качиха в самолета.
-Момчетааа!-казах и станах и отидох и ги прегърнах.
-Адела радвам седа се видим.- каза Дийн и отвърна на прегръдката ми.-а кой е това?
-Това е Кристин. Моя приятелка. Джак не ти ли каза?
-А да да сетих се Кристин гаджето на Веселин нали така?
Тя се усмихна и поклати положително глава. Момчетата седнаха и започнаха да преговарят плана. Същевременно Джак беше дал на Дийн да разчете папката от стаята на брат ми.
Минаха вече 4 часа още бяхме в самолета. Бях се сгушила в Джак. Дийн още разчиташе кода от папката.
-Ам..Джак?
-Какво стана разчете ли го?-каза Джак със притеснен глас.
-Да.., но имаме проблем.
-Адела знаеш ли нещо за шефа на групировката на Антани?
-Не нищо.
-Джак моля те не откачай. Ето виж.-Дийн подаде IPad-a си на Джак.

"Така известния 'шеф' на общността 7890 е син на банкерите Меридит и Дилън Гилински. След инцидента с брат му Джак, го местят в Париж. Иска отмъщение заради отделечаването му от семейството. След две години става пълнолетен и отново се връща в Ню Йорк. Прави общност 7890 за да отмъсти. Започва да се занимава с всякакъв вид дрога. Попада случайно на малката Адела Робъртс, която е дъщеря на най-богатия бизнес мен и най-богатата адвокатка в щата. Отвличнето става лесно и бързо получава голям откуп от половин милион. След време се опитва да повтори това, но по-големия брат на Адела сключва споразомение с Грек Гилински. Което е той да му стане дясната ръка и да го снабдява с пари, но да не закача Адела и семейството му. В момента те са най-опасната групировка в Щатите и Патиж.

1349 за 4271"
Сурови сълзи се стекоха по-бузите ми. Погледнах Джак, който още не можеше да усмисли какво се случваше. Аз тръгнах към тоалетната, защото пак ми се догади. Криси ме последва. Повърнах за втори път днес. Това не беше нормално. Нали?...
-Адела какво ти става? Убедена съм, че не е от пицата, защото на мен ми няма нищо.
-Добре съм, хайде да се връщаме при другите.

Баммм, гайсс! Това е новата глава. Малко стана боза, ноо се надявам да ви хареса.
Благодаря! ххх

956 думи