Необичайна Любов

Част Трийсет и Първа

-Ало г-це Робъртс?
-Да?
-Резултатите са готови може дадойдете да ги видите.
-Идвам. -казах и затворих телефона.
С Кристин ходехме бързо към болницата. Блязох в лабораторният кабинет и видях докторката.
-Вие сте Адела Робъртс нали?
-Да аз съм. Какви са резултатите?
-Г-це бременна сте.
Каквоо БРЕМЕННА!? Как е възможно, та аз съм на 18 и половина. Как ще се грижа за дете, но в никакъв случай няма да отнема живота на това малко същество. Сега като се замисля забравих да си взема хапчето.
-Вие сте във втората седмица.
-Благодаря ви.
Детето със сигурност е от Джак. Няма от кой друг да е. Сега как ще му кажа. Дали ще ме изостави или няма да го приеме. Какво да правя. Излязох и видях Криси да крачи нервно из коридора.
-Какво стана Ад? Какво ти е?
-Не ми се говори Крис.
Тръгнахме към имението, чувствах се смазана. Минах през кухнята, но дори и не отразих коментарите на момчета. Аз се качих в стаята си и легнах. Сгуших се във възглавницата и сълза се спусна по бузата ми. На вратата се чукна и някой влезе, не видях кой беше, защото дори и не видях кой беше.
-Любов моя, какво ти има? Да не се е случило нещо?
-Нее нищо. -казах това хлипайки.
-Нали знаеш, че не можеш да ме излъжеш. -той ме вдигна и ме сложи в скута му.-разбрах, че си ходила на лекар. Какво ти каза той?
-Ами...направиха ми изследвания и...
-И какво?
-Бременна съм.-сълзи започнаха да се спускат по лицето ми.
-Ще ставам баща на малко човече?
-Да. -казах като го погледнах право в прекрасните му очи.
-Това е страхотно.
-Наистина ли?
-Да и то много! А ти защо се разтрои?
-Защото си мислех, че ще ме изоставиш заради това.
-Как ще те оставя. Особено в такъв случай.
-Наистина ти благодаря, че ще си до мен.
-Обичам ви!
-Ви ли?
-Теб и малкия маник.-той ме прегърна като погали и целуна корема ми. Дори и не си представях, че той ще реагира така.
-Хайде да слезем и да кажем на другите за добрата новина.
-Добре.
Джак преплете пръсти в моите и слезнахме при другите. Кристин, Дийн, Тейлър, Лео и Майсън седяха на дивана и разговаряха за нещо.
-Хей.
-Аделаа как си? -това беше Кристин.
-Добре съм.
-Имаме да ви казваме нещо.
-Слушаме те,брат-отвърна Дийн.
-Адела е бременна и аз ще ставам БАЩА! -каза Джак с огромна усмивка на лицето си.
-Това е страхотна новина. -Кристин.
-Честито- казаха всички заедно.
-Хайде заради този повод нека да излезем да вечеря ме някъде. Съгласни?
-Да хайде.
Качих се до стаята си зада взема яке на мен и на Джак. Когато влязох, се загледах в огледалото и докоснах корема си.
-Дано да приличаш на баща си.
-Но дано да е красиво като теб.- обърнах се и видях Джак. Той дойде и ме прегърна. Постави нежна целувка на устата ми.
-Спокойно ще бъдем добри родители.
-Хайде да тръгваме, защото ни чакат.
Тръгнахме да излизаме когато получих СМС.
"Адела къде си? Защо не си в Ню Йорк?
-Антани"

"Ти да не би да си там?"

"Къде си?"

Реших да не му отговарям.
Отворих колата и метнах ключовете на Джак. Той седна на шофьорското място, а аз до него. Минахме точно покрай имението, в което беше брат ми. Видях, че една кола излезе и застана пред нашите коли. А да забравих да кажа, че всички решиха да не са в една кола, а в отделни. Колата пред нас се отклони на някъде и продължи. Спряхме пред ресторанта и влезнахме. По незнайна причина бях ужасно гладна. Да забравих, бях бременна, но още от втората седмица да ми се яде толкова, какво щях да правя на осмия месец.
-Добър вечер какво ще желаете?
-За мен зелена салата и пилишка паржола. -Дийн.
-Плато с крилца. -Мейсън и Тайлър.
-Салата Цезар. - Кристин и Лео.
-Средна пица Милано. -Джак.
-Аз искам суши, салата Айсберг, суфле и една минерална вода.
-Адела ще изядеш всичко това ли?- каза учудено Джак.
-Много съм гладна, а и какво да се прави ще се храня вече за двама.-засмях се аз.
След 20 минути ни донесоха поръчките и започнахме да се храним.
-Разбрах, че утре вечер ще има гонки. Ще ходим ли?
-Това е страхотна идея. Нека да отидем.
-Скъпа в това състояние няма да те пусна да се състезаваш. Не искам нищо да ви се случи.
-Джак спокойно още съм в втората седмица, а и се чувствам добре, нищо не ме спира.
-Но ако ви се случи нещо какво ще правя.
-Всичко ще е наред. Хайде да плащаме сметката и да тръгваме.
Платихме и излезнахме. Качихме се по колите и тръгнахме. Паркирахме в подземния гараж автомобилите. Криси излезе от тази на Дийн и дойде при мен.
-Ад искаш ли да се разходим?
-Добре. Джак с Кристин ще се разходим.
-Ок, любов. Само се пази моля те. Ето ти два ножа за всеки случай. -взех ножовете, целунах го и тръгнахме. Ходехме по улиците, минахме пак покрай имението на групировката.
-Колко искам да го видя.-каза Кристин като сведе глава надолу.
-Аз също искам да видя брат си, но скоро ще ги видим. Обещавам ти!
Разхождахме се още близо час. Прибрахме се в имението. Момчетата играеха на някаква игра от телевизора. Все едно бяха на 10. Отидох и седнах до Джак и го обгърнах. Той се стресна, след което отвърна на прегръдката ми.
-Коага се прибра дори и не сме ви чули?
-Туко що.
-Добре тогава нека да си лягаме.-Джак стана и сложи ръката си на ханша ми и се качихме нагоре. Той ми помогна да се преоблека въпреки, че можех и сама, но е твърде твърдоглав. Сложи ме на леглото и легна до мен. Усетих топлата му ръка, която застана на кръста ми и ме придърпа към него. Усетик как клепачите ми натежаха и скоро се пренесох в страната на сънищата.

Етоо я и новата глава. Дано да ви хареса. Ще качвам глави през ден за да мога да качвам и в новата си история. Може да прочетете втората глава. Историята се казва Life Is Not For Me.
Thx😘