Необичайна Любов

Част Десета

*2 дена по-късно*
Изписаха Антани вчера. Днес трябваше да изчистя, защото нашите се връщаха утре и трябваше да е чисто. Брат ми трябваше да си почива. Аз запрехнах ръкави и след 2 часа мезунета чист. Направих обяд и го занесах на Аньо.
-Антани, ето ти обяд.
-Мерси сестричке!
-За нищо. Как се чувстваш?
-Добре съм не се безпокой. Разбрах, че отново си с Ник.
-Да така е.
-А какво се случи с Веселин
-Ами... -разказах му за случилото се и за миналото му с Ник.
-Ти си знаеш само моля те, пази се.
-Може ли да те остава за 3-4 часа сам?
-Да няма проблем, забавлявай се! Аз ще викна Нейтън.
-Благодаря ти, бро- прегърнах го и отидох да се оправя.
Обякой си сиви дънки, дантелено бельо, черно-бялото ми яке и белите ми Nike Air Force.
Взех си ключовете и ги пъхнах в чанта си. Щях да се видя с Ива и после да отидя на един купон с Ник.
Бяхме се разбрали да се чакаме в Starbucks. Говорехме си близо час. Бях и разказала за Ник и Веселин. Оказа се, че след като съм си тръгнала от Кристин се е запознала с някакво момче.
-Ето виж му снимката.
-Много е симпатичен.
-Знам. След половин час ще ме води на кино.
-Радвам се за теб. Еми хайде аз ще тръгвам, защото съм на купон с Ник.
-Добре ще се чуем после.
Аз тръгнах към апартамента на Ники. Когато влязох той още се къпеше, реших да го изплаша и се скрих зад вратата на стая.
-Изненада!
-О боже Адела стресна ме -каза и ме целуна по устата.
-Това беше целта ми.
-Ее като гледам си готова само тръбва и аз да се облека и излизаме.
Изчаках го да се облече. Естествено той се облече почти като мен. Черно-бяло яке, сиви дънки и черни Nike Air Force. Бяхме като близнаци. Той си взе ключовете от колата му и тръгнахме надолу към гаража.
Когато стигнахме купона беше в разгара си. Отидохме към към едно съпаре където бяха Даниел, Джак, Марио и Николет.
-Хей, хора!
-О брато здрасти. Здрасти Адела. Как си?- попита ме Марио.
-Добре съм ти как си?
-Страхотно. Е какво ще пиете?
-За мен уиски.
-Значи две уискита.
-Дадено.
-Адела как си? Разбрах, че брат ти е пострадал как е той?- попита ме Николета.
-Ами по-добре е. Почива си.
-Кога се събрахте?
-Преди 5 дена.
-Радвам се за вас. Отивате си много като двойка.
-Благодаря ти. Е как върви с Марио.
-Всичко е прекрасно.
-Ето ви уискитата, гълъбчета.
-Ейй внимавай. -Ник удари Марио по рамото..
-Нека да си вземем наргиле.
-Добра идея.
Вече бях на 5 уиски и не можех да стана от сепарето. Ники беше изпил само 2 и три шота.
-Извенете ме.
-Къде отиваш?-попита ме Ник
-До тоалетната след минутка се връщам.
-Добре, скъпа.
Пробивах си път през тълпата когато залитнах,но не паднах на пода, а в нечии ръце.