Необичайна Любов

Част Седемнайста

Събудих се, огледах се наоколо беше тъмно. Кракът ме болеше много.
-Пусни ме. Шефа ми каза да я доведа при него.
-Влизай.
-Хей кой си ти и какво искаш от мен?
-Спокойно миличка в безопасност си. Ела насам за да ти превържа раната.
-Искам да разбера къде съм и кой си ти?
-Аз съм Джак*. Ти се намираш в ТОБУ (Тайна общност за борба с убийците). Готова си хайде стани.
Станах и ме заболя много крака, но издържах на болката. Джак ме хвана за кръста и ме подпираше. Спряхме пред една голяма бяла врата и влезнахме.
-Госпожице Робъртс заповядай седни.
-Извинете ме, но нямам намеренията да сядам искам да си тръгна.
-По спокойно сладурче.
-Първо не ме наричай така. Второ какво искаш от мен.
-Не ми дръж сметка госпожичке.
-Не увъртай, а казвай!
-Имам нужа от теб.
-От мен ли?
-Точно от теб. Ти знаеш много зя една групировка.
Пъхнах ръката в джоба си при телефона си и успях да набера Антани и намалих звука.
-За каква групировка става навъпрос.
-Не се прави, знаеш много добре за какво говоря.
-Не незнам.
-Какво правеше в тяхната база?
-Случайно попаднах на нея и зяпочнах да тренирам там.
-Лъжеш.
-НЕ НЕ ЛЪЖА. ПО ДЯВОЛИТЕ ИСКАМ ДА МЕ ПУСНЕТЕ.-изкрещях.
-Адела успокой се.-каза Джак. Чак сега видях ясно лицето му. Имаше синьо-зелени очи и коса като мойта. Мелее, ако не бях с Ник щях да съм с него.
-Моля ви искам да ходя.
-Джак закарай г-ца Робъртс до дома и. Пак ще се видим с теб Адела. Лека нощ.
Погледнах го злобно и тръгнах с Джак към колата му.
-Ало Адела добре ли си?
-Да добре съм.
-Какво се случи?
Аз му разказах за случилото се.
-Ще дойда в Ню Йорк и веднага ще те отведа в Париж искам да обесниш на наще, че искаш да учиш там и да ги убедиш. Аз също ще говоря с тях.
-Добре.
Вървях след Джак. Имаше черно ламборджини. Той ми помогна да седна, след това тръгнахме.
-Може ли да те попитам нещо, Джак?
-Разбира се, Адела. Слушам те.
-Какво искате от мен.
-Слушай. Брат ти и неговата групировка правят ужасни неща с хората. Те правят огромни кражби из целия свят. Помниш ли огромната банката точно до Сентрал Парк която преди 6 месеца беше обрана?
-Да?
-Е тяхния шеф и всички членове на тази групировка я бяха обрали. Майка ми и баща ми работиха там. Те ги бяха убили, тогава аз разбрах за ТОБУ исках да се присеиденя за да намеря убийците на родителите ми.
-Съжалявам много за загубата ти, но аз не знам никаква информация за тази групировка.
-Преди 2 седмици разбрах кой ги уби. Веднъж бях идвал при базата им. Там нямаше никой друг освен теб. Ти тренираше много усърдно. Реших, че си една от тях за това стана това нападение днес. Искам да разбера, ти имаш ли нещо общо с тях?
-Не нямам просто тренирам там.
-Надявам се утре да се видим.
-Утре ще ми е последния ден тук.
-Къде отиваш?
-Отивам при брат ми.
-Адела не се присъединявай към тях. Трябваш ми.- той спря разко колата и ме погледна.-нужна си ми моля те не заминвай.
-Не мога да предам брат ми.
-Те не правят добри неща, шефа на групировката използва брат ти заради парите ви и защо само той може да се бие. Ако ми помогнеш може да спрем убийставата на невинните хора. Моля те помогни ми имам огромна нужда от теб.
-Ние дори не се познаваме. От къде да знам, че няма да ме измамиш.
Той впи усни в моите, а аз отвърнах на целувката.
-Е ще ми помогнеш ли?
Съжалявам брат ми за твое добро е!
-Да с теб съм.
-Благодаря ти.-той ме целуна по челото.-знай, че аз не целувам момичета на първа среща. Но има нещо в теб, което ме кара да започна да те целувам и да не спирам.
-Лека нощ, Джак!
-Лека нощ, Адела.
Качих се в мезунета. Наще седяха на дивана и гледаха телевизия.
-Адела защо се забави чакаме те от час?
-Съжлявам, мамо.
-Мила трябва да говорим.
-Мамо няма да замина за Париж отказвам се. Искам за завърша тук.
-Но брат ти...
-Мамо оставам.
-Добре. Хайде хапни малко.
След вечерята отидох към стаята си. Седнах на легло си и си взех IPad-а. Започнах да разглеждам снимки на мен с брат ми и на мен с Ник. Ник какво направих? Целунах друг докато съм с него. Но ние дори и не се вижда ме знам, че държи много на мен, но немога да продължавам така. Щях да предам брат ми, много щеше да му е тежко, но правя всичко това за тяхно добро. Станах и отидох в банята да си взема душ. Облякох една широка черна тениска и легнах да спя.
8:32
F*ck успах се. Облякох си светлите скъсани дънки, черен потни, черни кецове и черно-бялото ми яке. Сресах косата си, измих си лицето и зъбите и тръгнах надолу към подземния гараж. Качих се в BMW-то, което ми бяха подарили брат ми и Ник и тръгнах към училището.
***
Часовете минаха бързо. Тъкмо се качвах към колата когато някой извика името ми, аз се обърнах и кой да видя...

Хей ето и седемнайста глава.
Тази е по-дългичка. Гласувайте ако ви е харесала и коментирайте. Може да давате идеи в коментарите⬇

*Това на снимката е Джак