Необичайна Любов

Част Седма

Колкото и да казвах, че съм забравила Ник той адски много ми липсваше дори и след случката. От много време исках да го видя, но сякаш беше потънал в дън земя. Но пък за мой късмет се появи точния момент.
Краката много ме боляха от токовете, а и след алкохол, който изпих и главата ми ме замайваше. Аз залитнах, но Ник ме хвана.
-Не си добре. Искаш ли да те нося?
-Да ще е по-добре.
Ник ме вдигна на ръце. Усетих аромата му, ах колко ми липсваше този аромат.
След 2 минути стигнахме до колата му. Остави ме на предната седелка до шофьорското място и се качи. Аз хванах ръката му и се облегнах на рамото му. Стигнахме до тях и той ме хвана и пренесе до стаята му. Легнах на леглото. Ник ме зави с едно одеало и слезе да ми вземе хапчета.
-Ето изпий ги.
-Мерси.
-Аз ще слезна долу ти поспи малко утре сутринта ще изпиеш още две хапчета.
-Може ли да те помоля за нещо?
-Да разбира се.
-Ще останеш ли да спиш до мен.
-И питаш.
Сгушихме се, пак усетик неговата прегъдка, негова топлина.
От името на Ник:
Пак си я върнах. Човека заради, който едва не убих човек. Много я обичам. Даниел ме беше накарал да го направя заради изгубен бас, но аз така и не успях да и обесня за се случи всичко това, но сега важното е, че вече си я върнах и никога няма да я нараня повече.
Цяла нощ я наблюдавах как спи. Беше като малък ангел. Много си я обичам.
По едно време почна да се мърда много и накрая изпищя. Стреснах се и веднага я вдигнах.
-Какво стана?
-Сънувах кошмар. Сънувах как Веселин изгаря апартамента ми, аз бях вътре и не можех да направя нищо освен, да остана и да изгоря.
-Спокойно било е само сън. Не се тревожи аз съм тук и няма да те оставя сама дори и за секунда.
-Благодаря ти.
-Хайде сега заспивай.
Дори не мога да си представа този негодник какво и е причинил че да сънува кошмари. Няма да оставя нещата така ще му покажа с кой се е забъркал.
От името на Адела:
Събудих се до човека, който се бе опитал на времето да ме изнасили, а сега той ме спаси от друг да го направи. Шантава работа нали. Дали не избързах с решението си. Нее Адела та ти до скоро искаше да си го върнеш въпреки станалото и ето сега си го върна.
Получих телефоннто обаждане.
: Г-це Робъртс брат ви е катастрофирал. В момента го оперират и има риск за живота му.
Аз: Моля кога сее случило това  коя болница е?
:Днес сутринта към 4:30. Участвал е в гонка и се е ударил и е катстрофирал.
Жената ми даде адресана болницата и аз и Ник веднага тръгнахме.
Колко пъти съм му казвала да не се занима с тези гонки. Ах Антани кога ли ще послушаш по малката си сестра.
Когато стигнахме в болницата докторите тъкмо излязоха от операционната зала.
-Докторе как е брат ми?
-Вече няма риск за живото му и е вън от опасност.
-Слава богу какво ли щях да правя без него.
-Днес ще стои в реанимация за наблюдение, утре ще го преместим в стая.
-Благодаря ви много докторе.

Хей вече сме на седма глава😁 Малко е кратка, но обещавам другата да е по дълга!!!😘