Историята за едно момиче, което има всичко: богато семейство, известен живот, добра приятелка, но удря на камък с първата си любов Ник. Влюбва се в друг и там завършва зле.
Завръщане. Катастрофа. Заминаване. Неочакван обрат. Мафия.
Дали ще успее Дж...
Качих се в Audi RS8 и тръгнах към летището. Викнах шофьора на нашите за да може да ми откара колата до нас. Никалас, Веселин, Даниел и Нейтън ме чакаха. Аз оставих багажа си и тръгнах към тях. -Е момчета. Ще пътуваме с частен самолет така, че нека тръгваме. Имах чувството, че Веселин и Ник ще се сбият заради сестра ми. Дори и не сме тръгнали и ми липсваше. Телефонът на Ник извибрира, отидох до него и погледнах. Беше от Адела. Пази се. Обичам те! Аз се усмих и потупах Ник по рамото. -Ще ми липсва.-каза -И на мен също. Качихме се на самолета. Пътувахме 8 часа. Най накрая стигнахме. На летището бяха паркирани 5 автомобила: Един бял Range Rover Sport на, който се качи Даниел. Един Мерцедес G-клас, който поех аз. Черно матирано ламборджини на което се качи Нейтън. Черен матиран Мерцедес S-клас, който беше подкаран от Веселин. И черен джип BMW X6 на който се качи Ник. Джипиесите на петте коли бяха настроени към имението на шефа. От името на Ник: Качих се в BMW-то. Тръгнахме към имението. Докато карах си спомних за Адела и само колко щеше да е щастлива, ако беше тук с мен. Тя ми беше разказвала, че е ходила в Париж два пъти, но е била твърде малка и не си спомня нищо. В момента сигурно много страда. Чудех се дали да и звънна, но тя ще се разтрои, не мога. От името на Адела: Часовете свършиха. Качих се на BMW-то си и тръгнах към мола за да си купя някой дрехи за да се разведя. Взех и Ива. С нея не се бяхме виждали от много време липсваше ми и то много. През цялото време си мислих за Ник и Антани. Исках да се присеидиня към тях за да мога да съм близо до Ник и брат ми.
*Един месец по-късно* Утре е рожденя ми ден. С брат му се чувах почти всеки ден както и с Ник. Липсваха ми прегръдките му, целувките му и как ме караше да седя в скута му и да си играе с косата ми. Те не се бяха връщали от както заминаха. Мислех да се присеиденя към групировката. Започнах да тренирам бойни изкуства и се учех как да стрелям. Майка ми постоянно ми мрънкаше за университети, но аз не и обръщах осибено внимание. След като завърша ще замина за Париж и мисля само за пред майка ми за започна в някой университет, но ще спра ако ме приемат в групировката.
Реших да вдигна огромен купон за това трябваше да отидада си харесам рокля за купона. Колко щях да съм щастлива, ако брат ми и Ник биха дошли. Отидох до бутика на майка ми за да си харесам рокля. Разглеждах рокля след рокля и нараяяя ето яя уникална рокля веднага я пробвах и ми стоше уникално.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Ето това е роклята. 19:34 Купона беше в разгара си. Найстина дойдоха много хора не очаквах чак толкова много. Бях поканила един от най-добрите Dj в Ню Йорк. Пускаше много яки парче. Изведнъж музиката спря и аз погледнах към DJ-я -Дами и господа, искам да ви покажа моя подарък за Адела. -той пусна много хубаво парче- а сега най-хубавата част на купона. -той посочи към врата и какво да видя. -НИККК-изпищях-Антаниии о божее вие сте тукк. Не може да бъдеее. Бях на седмото небе те са тук при мен и то не за 3 дена а за 1 седмица. Били са пратени на мисия и се налагаше са останат по-дълго. Седях в скута на Ник и се целувахме не ми пукаше кой и какво щеше да каже. -Хайде да се качим горе. Казах и той ме гушна. Качихме се и както се досещате знаете какво стана.
Етоо я и четиринайста. Тази е по-кратка от предната, защото съм малко уморена, но следващата е дългичка. Може да давате мнения в коментарите ще съм ви благодарна!!
