Необичайна Любов

Част Трийста

С Джак излязохме от имението и се запътихме към центъра на Париж. Великолепна гледка откри лицето ми. Ехаа на живо беше по-хубава. Айфеловата кула беше осветена от хиляди лампички.
-Красиво е нали?

-Много!-след това мое изказваме той ме обърна към себе си и разби устни в моите. Ръцете му почнаха да шарят по гърба ми като накрая хвана дупето ми и го стисна. Изстенах тихо в ухото му. Отделихме се и тръгнахме към някой ресторант за да вечеряме. Влязохме в доста луксозно заведение и се настанихме на една двойна маса в края на ресторанта.
След два часа приключихме с вечерята и излязохме от заведението. Разхождахме се по улиците на Париж, когато забелязах две познати фигури да приближават към нас. Това бяха Антани и Ник. За мой късмет в чантата си намерих слънчевите очила. Да беше тъмно, но нямах особен избор. Сложих очилата и стиснах силно Джак за ръката. Тихо прошепнах в ухото му, че това са Аньо и Ник. Сега като се замисля, те не ме бяха виждали след като си боядисах косата, но с брат ми имахме особена връзка и дори да ни бяха промили мозъците пак щяхме да разберем, че сме брат и сестра. Побързах да сложа очилата и се разминахме с тях. Усетих как след това получих два погледа зад гърба си. Не се стърпях и две сълзи се спуснаха по бузата ми. Джак ме погледна и проговори.

-Моля, те недей. Знам трудно е, че не си до него точно в този момент, но скоро ти обещавам, че ще си до него.

-Джак..незнам...какво да кажа..

-Шшш! Думите са излишни в момента -той сложи пръст на устата ми.

-Обичам те! -след това мое изказване го прегърнах доста силно. Той затегна хватката си и ме притисна до себе си.

Гледна точка на Антани:

Писна ми Никалас постоянно да се налива с тази бутилка уиски. От както изпратихме Дани и Нейтън той не спира да пита за сестра ми. Стори ми се, че на летището видях нейната кола. Не успях да видя номера защото бе заобиколена от пред и от зад с четири спортни автомобила. Видях, че прозореца на BMW-то беше отворен. Погледнах по-добре, но видях само някаква розово-руса коса в далечината. След което петте автомобила тръгнаха. Мислех, че това е тя, но някак тази надежда в мен угасна. Когато се прибрахме с шефа в имението видях как Никалас се наливаше. Опитах десет без успешни опита да взема бутилката от него, но той беше доста упорит. Изминаха няколко часа и видях, че той беше заспал.