Необичайна Любов

Част Двайсет и Седма

"Мила моя прекрасна сестричке,
Бях убеден, че имаше много въпроси относно моето заминаванв в Париж. Сигурен бях, че ще намериш въпросите в стаята ми. За твоя жалост има само една папка с информация с това, което се занимавам. Чудиш се защо този плик беше зад снимката ли ни? Можеше това писмо никога да не го видиш или по някаква случайност щеше да го прочетеш. Нещото което искам да ти кажа е само едно и то е, че те Обичам толкова много за да е истина. Истината е, че много хора се опита да те отвлекат за да искат подкуп от родителите ни. Аз също бях жертва на това, но успях да убеда шефа ми в момента да остана и да работя за него. В замяна на това той нямаше повече да те докосва и с пръст. Правя всичко това за да си в безопасност. Дано да си ме разбрала. И знай, че няма по важен човек на този свят от теб!"
Сълзи се спускаха по бузите ми. Строполих се на земята и се свих на кълбо. Антани трябва заради мен да се занимава с такива неща. Не мога да си помисля на какво е бил подложен. Сега като се замисля когато бях малка имаше моменти когато ходех само с охрани навсякъде. Чувствам се виновна за това. Трябваше да се съвзема. Станах и избърсах сълзите си и тръгнах към дрешника си за да си оправя багажа. Някой звънна на врата. Много се учудих, защото изобщо не очаквам никой. Отворих и какво да видя.
-Кристин? Какво те води тук?
-Адела аз...- тя не си довърши изречението и ме прегърна.
-Не издрържам вече искам да се срешна с Веселин. Адела аз го обичам.
-Добре хайде влез не стой на вратата.
Колкото и да не исках да провеждам този разговор, Кристин изглеждаше ужасно. Беше се променила за това реших да и дам шанс.
-Добре Кристин кажи какво има?
-Адела не извържам измъчвам се. Имам толкова въпроси: защо замина за Париж, а и защо никой не ми казва нищо?
-Кристин виж...-тя ме прекъсна.
-Моляте наричай ме Крис.
-Добре, Крис. Охх и на мен не ми е много лесно...-започнах да и разкавам за Антани, Веселин и останалите.
-Ноо това не е вярно- започнаха да се стичат сълзи от очите и. Аз станах и я прегърнах. Никога до сега не очаквах, че ще направя това, но я видях в друга светлина, сякаш се бе променила.- от седмици не говоря с почти никой. Ад моля те не ме изоставяй. Моля те!
-Успокой се до теб съм.
-Ще прозвучи доста странно, но може ли да остана при теб тази нощ?
-Колкото и да се мразехме преди, по скоро ти изпитваше омраза към мен, но аз не изпитват същото към теб, винаги бих те подслонила, изслушала или да те поопознала.
-Явно съм била сляпа, защото човека, който ме подкрепи беше ти, а не момичета които дари и не помня имената им.
Засмяхме се.
-Е аз винаги ще съм до теб.
-Благодаря ти, Адела. Искаш ли да си поръчме пица.
-Дадено. Но има нещо, което трябва да знаеш. Утре заминавам за Париж с Джак.
-Чакай какво? За париж ли? И кой е Джак?
-Той е гаджето ми...-разказах и за Джак, Ник и Грек на Крис.
-Искам да дойда с теб. Трябва да се видя с Веселин.
-Не съм сигурна.- се трябва да спасим и Веселин за да не разочаровам Кристин, защото може да изпадне в някоя нервна криза. - добре ще звънна на Джак да го попитам.
-Благодаря ти много Ад.
***
-Ало принцесо как си?
-Добре съм. Искам да те питам нещо.
Започнах да му обеснявам за Крис, трябваха ми 10 минути за да го убедя, все пак ще спасяваме още един човек.
-Добре, благодаря ти много.
-Между другото ще вземем колата ти в Париж. Вече съм го уредил това със оръжията. Ивадих пълномощно от FBR за да можем да минем на летището. Имаш право на седем ножа и един пистолет. Ще пътуваме с частен самолед. Утре в 03:00 през ноща да сте готови и ще дойда да ви взема.
-Добре, Джак. Ще се видим утре. Обичам те!
-И аз теб съкровище!
Затворих телефона си и на врата се звънна.
-Пицата е тук.- каза Крис.
-Ето ти двайсет долара и плати.
Кристин отиде и плати сметката. Двете пици ги занесохме на огромнтата тераса и седнахме.
-Какво стана?
-Ще дойдеш с нас, но...
-Какво но?
-Ние сме измисли план, който да разбием групировката им като имахме за цел да спасим Антани. Но сега ще трябва да ни помогнеш, ако не искаш да чакаш Веселин пет години да излезе от затвора.
-Добре само ми кажи какво да правя.
-Това ще го обсъдим в самолета. Сага се наслаждавай на пицата си.
-Никога до сега не сме били толкова близки.
-Да така си, но преди а сега сме нали така?
-Да!
Тя ми разказваше доста случки свързани с нея. Боже това момиче, което е безмилостно ми се представи в друга светлина. И тя като мен получаваше всичко, но не вниманиети си от родителите си. Ховорехме си почти цял ден накрая си приготвих багажа и го оставих в хола. Крис си бе взела няколко нейни дрехи от колата и и взе няколко мои. Аз оправих голямата стая за гости за да миже да се наспи добре, понеже искаше да спи на дивана. Тъкмо оправих чаршафите на стаята, когато тя влвзе.
-Еха това твоята стая ли е?
-Не моята е на горния етаж. Ще ти е удобно тук нали?
-Да разбирасе.
-Ако имаш нужда от дреха или одеалао всичко необходимо е в гардероба. Ако пък огладнееш хладилника е на твое разположение.
-Благодаря ти много си мила.
-Лека нощ, Крис!
-Лека и на теб, Ад!
Излязох от стаята и отидох в стаята на Антани и взех писмото, защото го бях забравила. Взех го и поогледах стаята още веднъж и намерих само една папка. Отворих я, но за мой късмет беше шифрирана. Взех я за да я покажа на Джак също и писмото. Запътих се на горния етаж и си взех душ.
Попих мокрите капки по тялото си с хавлията си. Облякох червено дантелено бельо и бяла тениска. Настаних се на огромното си легло. Очите ми се затвориха и потънах в сън.

Ето я и Двайсет и Седмата. Извинявам се ако има правописни грешки.

1040 думи