Money rule the world.

Двадесет и първа глава.

POV:Madison

Дойде денят ми. Моя ден. Рождения ми ден. Би трябвало да се радвам, но ми беше все едно. Нищо нямаше да се промени. Станах бавно и влязох в банята. Облякох се, след като си взех душ и отидох в кухнята, където мама веднага дойде и ме прегърна.

- Малкото ми момиченце. Честит рожден ден, слънце мое!

- Благодаря ти, мамо. - аз също я прегърнах силно.

- Какоо!! - извика Мери, тичайки към мен с рисунка в ръцете си. - за теб! - каза сладко, а аз се наведох и я гушнах.

- Благодаря ти принцесо.

Входната врата се отвори и през нея влезе баба Лорън, бутайки брат ми, който държеше торта в ръце. Той се усмихваше. За първи път от както се прибра.

- Бабооо! - зарадвах се и се ментах на врата и, а тя ме гушна силно.

- Това, че трябва да погледнеш надолу, за да ме видиш не значи, че вече ме няма. - каза Ноа, като леко се засмя.

Наведох се и го гушнах.

- Честит рожден ден!

След малко и татко дойде, но той не ме прегърна. Само ми честити празника и каза:

- Това е малък подарък от цялото ни семейство. - той ми подаде букет цветя и красив, червен плик.

Взех го и бавно извадих садържането му. Беше официлана червена рокля, а в кутия, в плика имаше и черни лачени обувки.

- Харесва ли ти? - попита мама.

- Естествено! Благодаря ви. - усмихнах се широко, и усетих как очите ми се насълзяват.

Закусихме всички заедно. Джордан, момчето от парка, с което доста се сближихме тази една седмица каза, че ще мине преди да ида на училище, за да ми даде малък подарък.

Слязох пред входа, а той се появи точно на време, държейки пощенски плик. Подаде ми го.

- Какво е това?

- Отвори го.

Бавно го отворих и след като видях какво е едва не се разплаках от щастие и го прегърнах силно. Беше разписание от болницата. Той беше платил за рахабилитацията на брат ми. Пуснах го, след като го осъзнах.

- Джо.. Благодаря ти, но това е... не мога да го приема. Парите са много. Имаш малко дете. По - добре си ги вземи..