Money rule the world.

Двадесета глава.

POV: Madison

Пътувахме в тишина. Кейлъб седеше на предната седалка, до Раян, а аз, мама и брат ми седяхме отзад. Мама гледаше през прозореца, а Ноа, който седеше между нас гледаше с празен поглед напред.

Щом стигнахме пред вкъщи, Кейлъб и Раян слязоха и побързаха да свалят инвалидната количка от багажника и да качат Ноа в нея. Брат ми не каза нито дума, болеше го. Болеше го много. Болеше го, че не може да стане, да върви, да тича. Въздъхнах тихо. Мама влезе с него вкъщи. Раян и Кейлъб си казаха нещо и Раян метна ключовете за колата си на Кейлъб, който се качи в превозното средство и тръгна. Погледнах към Раян.

- Ти защо не тръгна с него?

-Прече ли? - той ме погледна, а аз почувствах буца в гърлото си. Мразех да ми говори така, знаех, че е такъв, но в последно време мислех, че сме се сближили, поне малко.

- А не, остани. Наистина съм ти много благодарна за всичко, което правиш за брат ми и за цялото ми семейство. Оказа се, че не си толкова лош за колкото те мислех. - той само ме гледаше, а аз седях срещу него, с възможно най - гупавата усмивка на лицето си. Усещах как чувствата ми към него се превръщат в нещо повече от симпатия. Силно бибиткане ма клаксон ме извади от мислите ми.

- Аз ще вървя. - то ми помаха вяло и се качи в бялото Ламборджини, а щом погледнах към него видях Бела, която се усмихваше. Приятелката му.. Не е останал, за да седи с нас, а само, за да изчака приятелката си. Пак се направих на глупачка.
Влязох вътре и видях брат ми, който симулираше, че гледа телевизия. Разбирам го, по - добре така, от колкото да се взира в пространството. Той седеше на стола си, а мама постави поднос със сандвич, чаша сок и малко кексче.

- Нямах време да сготвя, дано това ти хареса миличък. - каза мама с усмивка.

Погледнах я. Косата и падаше с всеки изминал ден. Тя умираше. Знаех го, чувствах го. Въпреки това реших да играя играта и. Тя ни убеждаваше, че ще оздравее, че се чувства по - добре..

- Аз ще ида да видя Мери. - казах, а тя кимна и седна на стола до брат ми.

- Хей, хейй. - казах щом влязох в стаята на сестра си. Тя седеше и държеше една вече разпърчетосана кукла в ръцете си. Усмихна се широко щом ме видя. Рожденият ми ден идваше, мама и тате сигурно ще ми дадат малко пари... Имам и спестявания. С тях ще купя нова кукла на Мери, поне тя заслужава да е щастлива.