POV: Madison
Гледах Раян, докато се отдалечаваше, погледнах Картър и му се усмихнах.
- Благодаря ти, но нямаше нужда.
- Раян Морено е глупак, не се забърквай с него.
- Няма и да го правя. Той е приятел на брат ми, това е.
- Радвам се. Ъм, Мади, в събота има парти, ако искаш..
- Извинявай, но не си падам много по партитата, знаеш. - погледнах настрани.
- Да, но все пак можеш да дойдеш, ако си промениш решението.
- Надали, но ти благодаря, че ме покани. - усмихнах се.
- Недей да идваш на партито, щом не искаш, но не можеш да ми откажеш вечеря в петък. - той направи онази сладка, лека усмивка.
Боже, наистина ли ме покани? Усмихнах се широко, а очите ми блеснаха.
- Не, не мога да откажа. Ще дойда, разбира се.
Той се усмихна.
- Добре, утре ще се разберем. - аз само кимнах.
POV: Noah
Седях пред вратата на физкултурния салон и чаках Раян. Видях го да се задава от края на коридора потърквайки бузата си.
- Какво стана? - попитах, след като се приближи.
- Глупавата ти сестра ме удари!
Не се сдържах и го блъснах в стената, той разбира се ми отвърна, с юмрук в корема. Сбихме се, когато вратата на физкултурния салон се отвори и госпожа Вазкас се прокашля шумно, кръстосвайки ръцете си.
- В стаята за наказания след часовете! И двамата! - извика ядосано. Ние само се спогледахме и влязохме в салона.
След часовете стоях пред женската тоалетна, където видях, че сестра ми влиза. Звъннах на мама.
- Ало, мамо. С Мади ще закъснеем.
- Защо? - попита тя леко притеснена.
- Ще има някаква олимпиада и ще останем да разпечатаме тестовете, знаеш, нас умните винаги ни използват за това. - в този момент сестра ми излизаше от тоалетната и ме погледна учудено.
- Добре. Пазете се. Обичам ви.
- И ние теб мамо, до скоро.
ESTÁS LEYENDO
Money rule the world.
FanficМомиче, нуждаещо се от пари и момче, чиято приятелка не е готова да спи с него, до къде може да стигне това?