Money rule the world.

Седма глава.

POV: Madison

Гледах Раян, докато се отдалечаваше, погледнах Картър и му се усмихнах.

- Благодаря ти, но нямаше нужда.

- Раян Морено е глупак, не се забърквай с него.

- Няма и да го правя. Той е приятел на брат ми, това е.

- Радвам се. Ъм, Мади, в събота има парти, ако искаш..

- Извинявай, но не си падам много по партитата, знаеш. - погледнах настрани.

- Да, но все пак можеш да дойдеш, ако си промениш решението.

- Надали, но ти благодаря, че ме покани. - усмихнах се.

- Недей да идваш на партито, щом не искаш, но не можеш да ми откажеш вечеря в петък. - той направи онази сладка, лека усмивка.

Боже, наистина ли ме покани? Усмихнах се широко, а очите ми блеснаха.

- Не, не мога да откажа. Ще дойда, разбира се.

Той се усмихна.

- Добре, утре ще се разберем. - аз само кимнах.

POV: Noah

Седях пред вратата на физкултурния салон и чаках Раян. Видях го да се задава от края на коридора потърквайки бузата си.

- Какво стана?  - попитах, след като се приближи.

- Глупавата ти сестра ме удари!

Не се сдържах и го блъснах в стената, той разбира се ми отвърна, с юмрук в корема. Сбихме се, когато вратата на физкултурния салон се отвори и госпожа Вазкас се прокашля шумно, кръстосвайки ръцете си.

- В стаята за наказания след часовете! И двамата! - извика ядосано. Ние само се спогледахме и влязохме в салона.

След часовете стоях пред женската тоалетна, където видях, че сестра ми влиза. Звъннах на мама.

- Ало, мамо. С Мади ще закъснеем.

- Защо? - попита тя леко притеснена.

- Ще има някаква олимпиада и ще останем да разпечатаме тестовете, знаеш, нас умните винаги ни използват за това. - в този момент сестра ми излизаше от тоалетната и ме погледна учудено.

- Добре. Пазете се. Обичам ви.

- И ние теб мамо, до скоро.