Money rule the world.

Пета глава.

POV: Madison

- Какво правиш тук? - погледнах учудено брат си.

- Извинявай, че се забавих, чаках нашите да заспят. Хайде, взимай си нещата и да тръгваме.

- Ноа, шега ли си правиш с мен? А момчето? Чакам го от почти 5 часа, а сега идваш тук..

- Ндаа.. Раян не можа да дойде.

- Това ми е ясно! - казах леко раздразнено, отидох и грабнах чантата и якето си.

POV: Ryan

Беше 21:30 тъкмо тръгвах от нас. Мислех си за момичето, което Ноа ми е довел. Май не трябваше да го правя, но какво пък толкова, това не е изневяра. Поклатих глава и си пуснах радиото, когато телефонът ми звънна. Намалих радиото и вдигнах.

- Да, мила? - беше Бела

- Раян, съжалявам, че ти звъня, но имам нужда от помащ. Братовчедка ми е зле, а няма как да я закарам в болницата. Звънях на нашите, но никой не вдигна. Моля те, ела да ни вземеш. - след което ми каза адреса.

Въздъхнах и отбих.

- Добре... идвам. - затворих и ударих волана.

След 15 минути бях на адреса, а долу видях Бела, която бе гушнала 5-6 годишно момиченце. Излязох от колата и отворих вратата на задната седалка. Първо влезе момиченцето, целунах Бела, след, което и тя се качи отзад и тръгнахме към болницата.

 POV: Isabella

 Гледах през прозореца докато пътувахме.

- Благодаря ти. - казах и се усмихнах.

- Няма за какво да ми благодариш. Ти си ми най - ценния човек и знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен. Обичам те.

Толкова мило ми ставаше когато ми казваше това. Имахме най - сладката любовна история. От малка го харесвам, но никога не съм мислела, че може да стане нещо. Първата ни среща беше в осми клас, като стана съвсем спонтанно, почти не си бяхме говорили. Можеше да се кажа, че тогава бях загубенячка, бях умна и почти не излизах от нас. Той беше девети клас, но в едни час по физическо събраха класовете ни. Заговорихме се и два месеца след това бяхме официално двойка. Карахме се, сдобрявахме се, но ето, че все още сме заедно. Той е моето всичко.

Единствения проблем във връзката ни е секса.. или по - скоро липсата на такъв. Исках го, но не можех. Това нямаше да продължава дълго, обичам го и, ако интимния ни живот стане проблем няма и да се замислям в това да спя с него.

След 15 минути пристигнахме пред болницата. Казах на Раян, че не е нужно да остава, но тай каза, че не би ме оставил сама. Може ли да бъде по - сладък!?

Влязохме в болницата, а ние с братовчедка ми се отправихме към кабинета на лекаря, към, който ме отправи една от сестрите. Прегледаха я, и я включиха на системи - обезводнила се, за това и причернявало. Оставих я да поспи и излязох пред стаята и. Гушнах Раян.

POV: Noah

Докато пътувахме беше тихо. Сестра ми гледаше през прозореца.

- Виж - прокашлях се. - Раян.. имаше проблем и.. - тя ме прекъсна, грубо.

- Осъзнаваш ли как се чувствам?! Не стига, че щях да извърша голяма глупост, ами той се подигра с мен! Не се и опитвай да го защитиш.

- Ще говоря за друга ден... - казах тихо.

- Друг ден?! И мислиш, че ще се съглася! Забрави!

Щом се прибрахме видяхме, че мама седи в хола, видимо притеснена.

- Мамо? - каза Мади, след като влезе.

Мама стана рязко и я прегърна.

- Мамо.. какво става... - казах аз, оставяйки якето си на един стол.

- Сестра ти... Тук е студено, а на нея това явно... с баща ви са в болница. Тя е с втора степен на измръзване. Има мехури по краката и ръцете и - тя едва сдържаше сълзите си, аз я прегърнах.

- А защо ти си тук? - попита Мади.

- Чаках ви... нямаше как да ви се обадя, вече можем да вървим.

Аз кимнах, а Мади ни подкани да тръгваме, и каза, че тя ще дойде с такси. Явно се възползва от момента да се преоблече, преди мама да е осъзнала, че е с официална рокля и, че се прибира по средата на нощта, от '' дома на Миа .'' Разбрах намека и с мама тръгнахме с моята кола.

Ами това е от тази вечер. Доста скучно се получи, както и кратко, но, ако кача друга глава ще се постарая повече. МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ, АКО ИМА ГРЕШКИ. Искам да попитам какво мислите, че ще стане? / кажете ми тук или на лично/ Някакви идеи, защото аз дори още не знам какво ще стане ;дд  Коментирайте и гласувайте. А и понеже ми писаха дали следя други истории - да и ще се радвам да ми пратите вашите. <3 А и може би ще продължа и другата си история.