Money rule the world.

Втора глава.

POV: Madison

Седях в часа по биология. Попринцип обожавах, този час, но днес умът ми беше другъде. Притеснявах се за довечера. Исках да помогна на нашит толкова много. Те го заслужават.

Не винаги сме били в лошо положение. Но всичко се промени миналата година. След като леля загина в катастрофа, мама се срина душевно. Татко се пропи. Имаха проблеми. Почти всяка вечер извеждах Мери, за да не чува споровете им. Проблемите продължиха да ни сполитат. Мама се разболя от рак. Тогава татко заряза пиенето и си намери нова работа. Бях толкова объркана, не знаех какво да правя. Но се стегнах, с мисълта, че трябва да им помогна.

Някой ме изкара от мислите ми.

- Мади? Мадисън? - беше София. Можеше да се каже, че тя бе най - близката ми приятелка след Мия.

- Да?

- Учителката каза, да си намерим партньори.. искаш ли да работим заедно?

- Ъм, да... защо не. - усмихнах и се леко.

Истината беше, че предпочитах да работя с Картър. Да, да. Нали знаете израза -'' В живота на момичето, ще има момче, към което тя винаги ще изпитва чувства ". Е, Картър беше това момче за мен. Ходихме преди 2 години, но още го харесвам. Толкова и мил и грижовен. Всеки път щом погледите ни се засекат ми се усмихва топло.

- Супер.  - тя се усмихна и след часа излезе от стаята.

Прибрах учебника и тетрадката си и тръгнах по коридора.

POV: Sophia

Изчаках коридора да се изпразни и писах на Кейлъб.

- Какво стана? - побърза да ме попита в момента, в който дойде при мен.

- Както ти казах.

- Добре, щом отидеш у тях намираш стаята на Ноа и правиш това, което ти казах.

- Кейлъб.. това е толкова гадно.

- Или го правиш или разказвам няколко интересни историйки за теб, имаш ибор. - дори не ме устави да кажа каквото и да е било. Просто си тръгна. Въздъхнах.

POV: Ryan

Веднага щом часовете ми свършиха се качих в колата си, нямах търпение да ида при Бела. Обичах я. Ходим от година и три месеца. Единствения проблем, е че все още не сме го правили. В началото не беше проблем, но аз съм момче и имам своите нужди, все пак. Верен съм и, но ако продължава да се прави на девица ще имаме проблеми. Знам, че го иска. Личи си. Но родителите ѝ не ѝ дават. Кофти, за мен най - вече.