Money rule the world.

Двадесет и седма глава.

POV: Madison

Бяхме в полицейското управление от няколко часа. В какво се забърках?! С Кайл седяхме в една малка стая, метър на метър и чакахме. Той потропваше нервно с крак. Личеше си, че бе много притеснен. Влезе млад мъж, с тъмна кожа и тъмна коса, държейки папка в ръката си. Той ни погледна.

- Мадисън Купър и Кайл Бенсън? - повдигна вежди.

- Да, ние сме. - побързах да кажа аз, без да чакам Кайл да каже нещо.

- Имате късмет. Жената от магазина е решила да не подава жалба, което е добре за вас, преценила е, че сте просто объркани деца, в което аз не съм много сигурен, но не мога да в накарам насила да свидетелства. Ще се обадим на родителите ви да ви приберат. - заяви той, доста грубо.

- Не е нужно. Ние сме пълнолетни. Можем да си вървим сами, защо трябва да занимавате родителите ни? - казах уверено и се изправих от мястото си.

- В дванадесет часа през ноща? Нито един от вас няма кола, нито пари. Как по - точно ще се приберете? - скръсти той ръце.

- Аз ще звънна на брат си. - каза Кайл, видимо изплашен.

Бях изплашена не по - малко от него, но правех всичко възможно да не го показвам.

- Аз ще звънна на приятеля си, спокойно.

Полицаят ни гледаше известно време, след, което без да каже каквото и да било отвори вратата и ни подкани да вървим.

В коридора се разминахме с жената, която бе във видим стрес. Каза тихо "извинявай", но не знам дали тя ме чу.

Излязохме от сградата и без да ми каже нищо, Кайл отпраши тичайки на някъде. Страхливец.

Когато излизахме ни дадоха плик, в който бяха поставени вещите ни. Разрових се и извадих телефона си. Влязох в телефонния указател и спрях на името на Картър, но без да звъня. Не исках да му давам обяснение. А и със сигурност щеше да започне с типичните си пристъпи на ревност.

Звъннах на Раян. Той сам предложи помощта си.

- Ало? - каза той от другата страна на слушалката.

- Хейй, аз съм, Мад.. - започнах, но той ме прекъсна.

- Знам коя си. - каза.

- Може ли да дойдеш да ме вземеш? - реших да карам по същество, без да увъртам.

- По това време? Къде си?