Money rule the world.

Трета глава.

POV: Madison

Седях на мястото наречено съблекалня. Не знаех какво да правя, казаха ми само '' Костюм 6, 2:20 '' и това беше. Беше едва дванадесет и двадесет и пет. Седях свито, в ъгъла на кожения диван. Не, че подслушвах, но чувах какво си говореха момичета.

- Пак същия, нищо ново. - каза едно адски слабо момиче, с медено руса коса, което махаше сините си лещи.

- Пак ли? Стана толкова скучно, нямам думи, а и вече не плащат добре. - възмути се една чернокожа госпожица.

- Мисля да се махам от тук.

- С удоволствие бих го направила, но не съм сигурна, че той ще те пусне.

- И защо? - русокосото момиче я погледна.

- Тук си от скоро, но не знаеш. Шефа ни, ако може да се нарече такъв.. е доста... груб и себичен? Ако мога така да се изразя. Не би те пуснал. Трупаш доста оборот.

- Той не може да ме спре. - русокоската излезе от съблекалните.

- По - добре не опитвай, не знаеш какво може да направи. - подвикна другото момиче.

Какво? Къде за бога започнах работа! Реших да попитам другото момиче, за малко повече информация.

- Хей, здравей. Аз съм Мадисън. Днес за първи път ще танцувам... Да ми дадеш някакъв съвет?

Момичето ме огледа и докато нанасяше очната си линия заяви:

- Ти не си за тук момиче. По - добре си върви. Няма да издържиш на стреса.

- Аз, аз.. мисля, че ще се справя.

Тя се обърна към мен.

- Готова си мъже, които могат да ти бъдат дядовци да ти бъркат под полата? Не! Махай се преди да направиш моята грешка.

- Аз просто, се нуждая от пари. - въздъхнах.

- Намери друг начин.

Вратата се отвори и някакво момче извика:

" Eйвъри, ти си! " - след, което затвори вратата.

Тя ме погледна и каза.

- Дано не те видя тук след танца си. - и излезе на сцената.

Ами, ако беше права? Тук ли ми беше мястото? Гледах я докато танцуваше. Не мисля, че бих преживяла такива дързости. Те я опипваха, подхвърляйки пари, презервативи и влажни погледи към нея. Не, не бях за тук.